Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.
– Господин Воденски, всяко изявление и действие на президента Румен Радев, свързано с войната в Украйна, предизвиква вълнения в последните месеци. Решението му България да не подкрепи декларацията на лидерите от Централна и Източна Европа в подкрепа на присъединяването на Украйна към НАТО не направи изключение. Според Вас правилно ли е особеното мнение на българския президент?
– Какъв е интересът на България в тази война, на двеста километра от нас? Имаме ли интерес от нея? Имаме ли интерес тя да се разраства? Имаме ли интерес от война Русия-НАТО? Имаме ли интерес войната да се проточва във времето, а не да бъде прекратена? Имаме ли интерес от последиците от тази война, които европейският данъкоплатец вече усеща по джоба си (а ние нали, Божем, сме европейци)?
Имаме ли интерес европейската икономика да се срине и да стане неконкурентноспособна спрямо останалите икономики в света – американска, китайска и пр.?
Имаме ли интерес България да участва в тази война, да изпраща там оръжие и жива сила? Като си отговорим на тези въпроси, ще разберем по-добре позицията на президента Радев.
Аз „чета“ като основно послание в тази позиция отказ на участието на България в тази, извинете за думата, дивотия от страна на НАТО, САЩ, Европа, Русия и Украйна… Като професионален дипломат, не мога да не адмирирам такава позиция на президента ни.
– В позиция на президентската институция се казва, че членството на Украйна в НАТО трябва да бъде обсъдено от всички страни-членки на Алианса. Има ли колебания в западно-европейските лидери за евентуално предоставяне на бърза писта за членството на Киев?
– Сред европейската общественост има реални резерви към досегашната позиция на страните ни към войната, в някои държави имаше и публични демонстрации против резултатите от тези позиции върху хората и бизнеса. Това няма как да не повлияе върху лидерите, а ако някои лидери не се съобразят с настроенията на хората, ще понесат последствията – виждаме какво се случва на изборите в някои страни, предстоят още.
– Има ли риск конфликтът да ескалира, независимо дали ще се стигне до членството на Украйна в НАТО?
– Не виждам как сега би се осъществило едно членство на Украйна в НАТО по „бързата писта“, не знам дали самият Зеленски си вярва. Както, впрочем, не виждам подобно „бързо“ влизане на Украйна в ЕС, да не влизам в политически и икономически подробности какво би означавало това.
А дали конфликтът може да ескалира? Със сигурност би могъл, зависи от здравия разум на сегашните елити и дали те мислят за интересите на хората, които управляват, или само за „джоба си“.
– Едно изказване на Стефан Янев постави българските граждани нащрек. То гласи: „Ако реално тръгнем на война с режима на Путин, трябва да го вземем осъзнато и след това всички сме в окопите.“ Виждате ли индикации, че България може да стане страна в конфликта срещу Русия?
– Това зависи от нас самите. Всеки би следвало да си дава сметка какво би означавало едно реално наше участие във войната. Сега Украйна се бие срещу противника със своя жива сила и с оръжия, доставяни от страни от НАТО, главно от САЩ (старите им оръжия от съветско време заминаха). Оръжията им не знам дали ще свършат скоро, но живата сила се топи, уви, съчувствам на майките, съпругите, децата на излишно загиналите войници и от двете страни.
И като казвам, че Украйна се бие с противника – кой е противникът? В района има и украинци, и руснаци, и българи, и какви ли не. Един бесарабски българин от Молдова, от онези българи, с които успяхме преди двайсетина години да възстановим статута на българския район Тараклия (тогава бях посланик в Кишинев), ми писа неотдавна: „Господин посланик, в Украйна руснаци убиват руснаци, украинци убиват украинци, българи убиват българи…“
Та, на въпроса Ви за реално наше участие в конфликта. България няма нито пари, нито достатъчно оръжие, с което да участва в тази мащабен конфликт. Когато/ако „някой“ ни „натисне“ да сме „още по-солидарни“ с „евроатлантическите ценности в момента“ и да се бием с Путин, ние можем да участваме – както досега – с политически декларации „в подкрепа“ на едните и „заклеймяване“ на другите, или, ако е реално, с жива сила, да пази Бог… Предполагам, че Стефан Янев е имал точно това предвид, като е казал, че след едно наше осъзнато решение в тази посока, „всички сме в окопите“.
– „Демократична България“ съобщи, че ще внесе в новото Народно събрание проекторешение за изпращане на въоръжение на Украйна. Изостря ли се българската позиция след изборите?
– Такова решение би ни приближило още повече към „евроатлантическите ценности“, но да задам простичкия въпрос, като перифразирам „едно“ изказване на „един“ политик преди време, което не бе „чуто“ от много лидери: За какво ни са евроатлантическите ценности, ако България няма да я има на картата? За съжаление, анализът и прогнозите на някои политически лидери „по света и у нас“ сякаш куцат…
– Блъф или реална заплаха е използването на ядрено оръжие?
– Категорично НЕ е блъф. Да поразсъждаваме малко: Каква е крайната цел на Украйна, САЩ и НАТО в тази война? Да победим Русия? Как си представяме да победим една ядрена сила във война, която тя води на границата си? Дали тази ядрена сила, когато/ако се почувства притисната в ъгъла преди поражението, няма да използва всички средства, включително ядрени? Или пък ние, евро-атлантите, искаме да свалим Путин? И си представяме, че на негово място „добрите руснаци“ няма да сложат някой по-лош и от Путин, а ще изкарат „някой Навални“ от „зоната“ и ще го сложат начело в Москва? Нали разбирате за какъв абсурд става дума?!
Турците имат една поговорка, „Бетерин бетери вар“, т.е. на лошото има и по-лошо. Въобще, в тази война, в която участват много страни, не виждам добри, виждам само лоши…
– Чуваме оръжията, а не дипломацията. Затворен ли е пътят за вашите колеги?
– Това е много, много жалко… Русия и Украйна седнаха на „турската маса“ за преговори в Истанбул, но след това „някой“ повлия на преговарящите (или поне на едните от тях), и процесът на нормализиране зацикли. Рано или късно, тази лудост от страна на всички ни ще приключи с преговори. Отсега не зная с какъв резултат ще приключи – дали с победа на „всички“ участници, (като следизборните изявления на нашите политици – те всички са победители), дали пък ще приключи със „замразен“ конфликт и пренасяне след някое-и-друго десетилетие на противоборството в друг регион (имам предвид не Тихоокеанския, а Арктика, например), но ще приключи. А ако не приключи с преговори, ще се стигне до ядрена война, след която няма да има кой да определи кои са победители и кои – победени.
– Позволете да ви върна към позициите на държавния глава. След консултативен съвет миналия месец Радев заяви, че България няма да признае референдумите в Украйна и че те са правен абсурд. Тогава пък позицията му разгневи русофилите. В крайна сметка по линията Изток-Запад къде стои България във време на война?
– По време на война България би следвало да заема позиции, които са базирани на БЪЛГАРСКИЯ интерес. Толкова е простичко. Не на страната на едните или на другите, а на страната на нашия интерес. Когато/ако интересът ни съвпада с интересите на някой друг – добре, а ако не съвпада – нашият интерес, лично на мен, ми е по-скъп.
А за референдумите: преди няколко години бях консултант за една разработка по Кипър. Една от препоръките ми бе, че станалото тогава в Косово отваря широко вратата за „същото“ пред редица други казуси – в Кавказ, в Кипър, в Приднестровието и прочее, и юридическата уговорка, че това в Косово е sui generis, т.е. „не може да се използва като прецедент в други места“, е просто едно своеобразно заклинание, с което различни политици при сгода няма да се съобразят. (Впрочем, напоследък чета, че Ердоган обмислял различни варианти как да спечели предстоящите догодина избори, и една от опциите му била да анексира дотогава Северен Кипър, за да бъде приет като победител от гласоподавателите).
Нашият държавен глава няма как да признае официално провеждането на споменатите референдуми в Източна Украйна, няма да ги признае и никой друг, но в същото време едни изявления, че тези референдуми са нарушение на международното право, а неизпълнението на Минските споразумения не са нарушение на международното право, ми миришат не като юридически, а като политически. И едното, и другото, са нарушения, страните да сядат и да преговарят, вместо да избиват населението си.
– Вие бяхте началник на кабинета на Соломон Паси в мандата му на външен министър. Сега той е един от двамата в контактната група за преговори за съставяне на кабинет. Целта е той да бъде на евроатлантическа основа. По-скоро оптимист или по-скоро песимист сте за шансовете групата да доведе разговорите до успех?
– Сам по себе си, министър Паси едва ли би постигнал нещо. Необходими ще са му усилия и добро желание от различните партии, а и „отвън“, на което, очевидно, се разчита. Пожелавам му успех.
В същото време искам да кажа ясно, че ако с негови – или с други – усилия се състави „кабинет на войната“, ще съм първият, който ще го заклейми. Аз, а и Соломон, сме вече твърде стари, а аз съм и твърде дебел, за да бъдем изпращани в Украйна да се бием с пушка в ръка за Евроатлантизма. Но и той, и аз имаме синове, нека той сам решава за сина си, но аз съм против синовете ми и зет ми (съпруг на дъщеря ми) да бъдат изпращани на руско-украинския фронт. Пък ако някой иска по своя воля да замине за фронта, и сега има достатъчно възможности, да си решава сам и да си го осъществява сам.
– Ако ГЕРБ не успее да привлече ПП и ДБ към формулата за управление, да очакваме ли все пак редовен кабинет? На малцинството? С третия мандат?
-Мисля, че точно това ще се случи в крайна сметка, интересно е и при кого ще отиде третият мандат, засега „мераклии“ са и ДБ, и „Възраждане“, и Стефан Янев. Нека оставим разписаната в Конституцията и законите процедура да се завърти и да завърши, и да разчитаме на добър резултат. В кръга на шегата, аз съм положително настроен, неотдавна писах на една унила приятелка във ФБ, че „единственото, което ни остава, е да им живеем напук“.
– Кои са законите и решенията, които се налага да бъдат обсъдени и взети, но това не може да стане без Народно събрание?
– На първо място трябва да се отхвърли войната като вариант, а също да се приемат бюджет и закони, които да ни помогнат да не сме гладни и на студено през зимата, да не навлизам в подробности, нека другите си свършат работата.
Епицентър