От началото на войната хората у нас са разделени на 2 лагера – такива, които обвиняват Путин за всички грехове на света и такива, които намират действията му за нормални и логични.
Аз си признавам, че съм нещо по средата, клонящ към това да намирам логика в действията му, макар и да не ми харесват. Все пак съм правил дарения в Украйна а не в Русия, така че не бързайте да ме заклеймявате, но имайте едно на ум като четете. Информацията която съм събрал и обмислил от началото до момента е формирала този начин на мислене у мен.
Но не става въпрос за мен, а нагласите които забелязвам.
Една от основните причини, като двигател на „Путинизма“ у нас намирам в крайно враждебното поведение на прозападната част от нашето общество. То не са обиди, то не е агресия… В крайна сметка всеки мислещ човек, който не се е определил като фанатичен евроатлантик не иска да се припознае с такава крайна агресия и започва да си задава въпроси за разликата между прозападните фанатици и тоталитаризма.
Втората причина, която съм установил е двойният аршин в прочита на събитията за Косово (примерно) и Донбас. Или за Ирак и Йемен. Или за опита за отделяне на Каталуния и референдума в Крим. Да, винаги има някакви разлики, на базата на които се опитват да се изкарат две тотално различи събития, но хората инстинктивно разбират, че това не са съществени разлики и че някой ги баламосва.
Третата причина са „четирихилядниците“. Нека не се заблуждаваме има ги много, но те пък са противовеса на НПО-тата финансирани от САЩ и Запада. Тук също нормалния човек вижда двоен аршин и инстинктивно се опитва да получи информация от „другата страна“. Нека не се лъжем, пропагандата на Запада е жестока. Много по-жестока от руската.
Четвъртата причина е наеждата за промяна. Каква надежда за промяна може да имаш, която да дойде от Запад? Та нали всяка промяна води със себе си промяа на паричния поток? Промяна на медиите от които се информираме, промяна на хората, които ни управляват, промяна на правилата по които ни управляват. Как да стане тази промяна, ако начело са винаги едни и същи хора и парите в крайна сметка винаги при тях отиват?
С две думи хората гледат на Путин като възможност за промяна и нов двуполюсен модел на управлението на света.
Петата причина са неотговорените въпроси? Когато не намираш отговори на въпросите си в западните политици е нормално да се обърнеш към източните. В крайна сметка има десетки неотговорени въпроси, свързани с Украйна.
Примерно КОЙ организира Майдана? Защо не наказаха никой за зверствата в синдикалния дом в Одеса? Защо ние в Европа работим с Виктория Нюланд (помощник държавен секретар на САЩ), след прословутата реплика „F!@@!ck EU“? Ако някой те псува, поради какви причини ти би продължил да работиш с него?
Това са някой от причините хората да потърсят алтернативи на изток, а не на запад. Все пак от едната страна е активен човек с ясни послания, а от другата немощен старец, говорещ и здрависващ се с духове. Надали някой може да убеди нормален човек, че този „дядо“ е най-доброто и разумното, което Запада може да предложи.
Cигурен съм, че има и десетки други причини – традиции, вероизповедания, училищно образование, спомени… но това оставям на Вас.
Нека всеки сам си преценя.
Васил Кендов