Парламентът прие „Решение за укрепване на отбранителните способности на България и оказване на военна подкрепа на Украйна и Решение за възлагане на Министерския съвет да предостави военна и техническа помощ на Република Украйна“ с допълнителни поправки.
Депутатите гласуваха и прегласуваха решението. Финалното гласуване показа:
3а – 175, против – 49 , 1 се е въздържал, с което днешните дебати приключиха.
Малко преди финалното гласуване за изпращане на военна помощ за Украйна, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов излезе с предупреждение от трибуната:
„Искам да припомня, че дори по време на Втората световна война, България не изпраща почти никакъв боеприпас, дори един патрон за немската армия на Източния фронт, въпреки че тогава нашият съюзник, нашият тогавашен евроатлантически партньор и нашият тогавашен геополитически избор, иска много настойчиво от нас не просто боеприпаси, а армии.
България отказва. Въпреки, че тогава е управлявана от династия, която е германска по произход. Това спасява донякъде държавата ни от геополитическия погром, който се случва на други държави в Източна Европа, и благодарение на което, България е единствената държава, съюзничка на Хитлер, която излиза от Втората световна война с увеличена територия.
Сега в момента, България все още се управлява от Българи, а ние говорим за предоставяне на малкото ни останало въоръжение и буквално вкарването на България във война. Защото няма какво да се лъжем, това ще е следващата крачка. И нека да го кажем ясно от тази трибуна, тъй като преди 8 месеца тук никой не говореше за даване на оръжия. Напротив, обясняваше се как това няма да стане.
Само нека си представим какво би могло да се случи след още няколко седмици, месеци, в зависимост от изостряне на обстановката, дали няма да четем пак тук публични декларации, колко трябва да бъдем верни на нашите евроатлантически партньори и да покажем как трябва да спасим Украйна, нищо че не ни е партньор и нищо, че не е в НАТО.
Трябва да си правим много внимателно сметката, защото не за пръв път в тази зала са се случвали и ще се случи национално предателство. Това е за съжаление нормално за нашата история, но също така е нормално след това да има и възмездие. Последният път се е случило след като 1941 година тук в тази зала се гласува с овации, ставане на ръка и вдигане на дясна ръка напред, изпружена, да не правя знак аз, защото не е правилно.
Тези хора, които са го правили тогава и са възхвалявали тогавашния геополитически избор на България, след 3 години са съдени от Народен съд. И не само те, а и техни колеги в цяла Европа. Това най-вероятно пак ще се повтори. Просто да кажа…“