Чудя се.
Ако съм професор в една от най-престижните клиники в България, човек с репутация, прекрасна кариера, достойно финансово положение и много прекрасни възможности да продължа да бъда себе си…
как се чувствам, когато ми звънне телефона и гласът, който съм чувал да се гаври хамалски с дама, която е цял председател на парламента, псува президенти, „такова“ премиери на чужди държави…
та тоя глас ми предложи да му стана министър-председател…Предложение, което явно съм длъжен да приема, на което нямам право да откажа…
Чудя се как бих се чувствал ей сега, след като не са ме избрали.
Да, ясно ми е.
Честито, професоре. Този път се отървахте.
Радослав Бимбалов, фейсбук