Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова всички членове на Международния наказателен съд (МНС) да се съобразят със заповедта за арест, която съдът издаде на руския президент Владимир Путин, съобщава „Ройтерс“.
Миналата седмица съдът обвини Путин във военно престъпление за незаконно депортиране на стотици деца от Украйна.
Правният ход ще задължи *123-те държави-членки на съда да арестуват Путин и да го предадат в Хага за съдебен процес, ако стъпи на тяхна територия.
„Мисля, че всеки, който е страна в съда и има задължения, трябва да изпълни задълженията си“, каза Блинкен, попитан от американския сенатор Линдзи Греъм по време на изслушване на комисията по бюджетните кредити в Сената, дали би насърчил европейските съюзници да „предадат“ Путин.
Въпреки че Съединените щати не са страна в МНС, президентът на САЩ Джо Байдън каза в петък, че Путин очевидно е извършил военни престъпления, добавяйки, че заповедта на МНС е оправдана.
Москва многократно отхвърли обвиненията, че нейните сили са извършили зверства по време на едногодишното си нахлуване в нейния съсед и Кремъл заклейми съдебното решение като „невалидно“.
Нито Русия, нито Украйна са членове на МНС, въпреки че Киев предостави на съда юрисдикцията да преследва престъпления, извършени на негова територия.
Трибуналът няма собствени полицейски сили и разчита на държавите-членки да извършват арести.
„Ако Путин дойде в Съединените щати по някаква причина, ще го предадем ли на МНС?“, попита Греъм.
„Е, не мога да предвидя, защото ще трябва да погледна законите. Както знаете, ние всъщност не сме страна в МНС, така че не искам да се занимавам с тази хипотеза“, коментира Блинкен, цитиран от „Фокс нюз“.
„Бих ви насърчил, ако дойде тук, да го предадете. Бихте ли насърчили нашите европейски съюзници да го предадат?“, добави Греъм.
„Мисля, че всеки, който е страна в съда и има задължения, трябва да изпълни задълженията си“, отговори Блинкен.
Малко вероятно е Путин да посети враждебни европейски страни в скоро време, особено в светлината на заповедта за арест на МНС – решение, което получи както похвали, че се изправи срещу Путин, така и критики за потенциално затваряне на дипломатически пътища за постигане на политическа резолюция, която слага край на битките, пише „Вашингтон пост“.
По време на изслушването Блинкен защити предложението на администрацията на Байдън за бюджет от 6,8 трилиона долара пред Конгреса, като каза, че е необходимо, за да могат Съединените щати да се изправят срещу „острата заплаха“, представлявана от Русия, и „дългосрочното предизвикателство“ от Китай, като същевременно се занимават с климата промяна и миграция.
Президентът Байдън се противопостави на исканията на републиканците за намаляване на размера на правителството по-рано този месец с бюджет, който предлага увеличаване на разходите за Пентагона и социални програми, като същевременно повишава данъците за хората с по-високи доходи и корпорациите.
„Светът след Студената война свърши и има интензивна конкуренция, за да се определи какво следва“, каза Блинкен пред панел на Сената по бюджетните кредити. „Този бюджет ще ни помогне да развием тази визия и да се справим с проблемите, които са най-важни за американския народ.“
Греъм, в забележки за откриване на изслушването, каза, че иска да увеличи финансирането специално „за да се противопостави на Китай по целия свят, особено в задния им двор“.
Искането от 63,1 милиарда долара към Държавния департамент и Агенцията за международно развитие на САЩ ще увеличи финансирането за Азиатско-тихоокеанския регион с 18 процента, каза Блинкън, помагайки на Съединените щати да „изпреварват“ Китай.
Представянето изглежда има за цел да се противопостави на някои критики от страна на републиканците, че милиардите долари, които Съединените щати харчат за военна и икономическа помощ на Украйна, може да са на цена на дългосрочната стратегическа цел за противодействие на Китай.
„Те искат да повярваме, че можем да водим безкрайна прокси война в Украйна и някак си това няма да повлияе на способността ни да възпираме Китай от нахлуване в Тайван“, каза републиканският сенатор Джош Хоули от Мисури в реч миналия месец. „Те искат да повярваме, че нашата военна мощ е безкрайна, че американската мощ не е изправена пред реални ограничения.“
Блинкън твърди, че бюджетът на Държавния департамент ще постави Вашингтон на място за справяне с всички свои ключови предизвикателства, които той категоризира в две „групи“.
„Първата група е поставена от нашите стратегически конкуренти – непосредствената, остра заплаха, породена от автокрацията и агресията на Русия, най-разрушително чрез бруталната й война срещу Украйна… и дългосрочното предизвикателство от страна на Китайската народна република“, каза Блинкен.
„Втората група от споделени глобални тестове, включително климатичната криза, миграцията, хранителната и енергийната несигурност и пандемиите, всички от които пряко влияят върху живота и поминъка на американците и всички хора по света“, добави той.
Към март 2023 г. МНС се състои от 123 държави членки. От тях 33 са от Африка, 19 от Азиатско-тихоокеанския регион, 18 от Източна Европа, 28 от Латинска Америка и Карибите, 25 от Западна Европа и Северна Америка. България подписва Римския статут на 11 февруари 1999 г. и депозира инструмента си за ратификацията му на 11 април 2002 г.
Държави членки от Европа: Германия, Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Малта, Черна гора, Молдова, Норвегия, Холандия, Полша, Португалия, Чешката република, Румъния, Великобритания, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария.
Държави членки от Африка: Бенин, Ботсвана, Буркина Фасо, Бурунди, Кабо Верде, Конго, Демократична република Конго, Коморските острови, Джибути, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Кения, Лесото, Либерия, Мадагаскар, Малави, Мали, Мавриций, Намибия, Нигер, Нигерия, Уганда, Централна Африканска република, Сенегал, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Танзания, Чад, Тунис, Замбия.
Държави членки от Америка: Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Белиз, Боливия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хондурас, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Доминиканската република, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Суринам, Тринидад и Тобаго, Уругвай, Венецуела.
Държави членки от Азия: Афганистан, Бангладеш, Камбоджа, Южна Корея, Япония, Йордания, Малдивите, Монголия, Филипините, Таджикистан.
Други: Австралия, Островите Кук, Фиджи, Маршаловите острови, Науру, Нова Зеландия, Самоа, Източен Тимор, Вануату.
Гласове