Служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с обосновка за това свое искане снощи, часове преди заседанието на МС.
„Министерството на финансите е идентифицирало възможни мерки в приходната и разходната част на бюджета за 2023 г. и в средносрочен план, с които да осигури фискалната устойчивост и спазване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в рамките на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г.“, се посочва в доклада на Росица Велкова.
„Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове: сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост; променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения; увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания; вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната“, се казва в доклада на служебния министър на финансите.
Росица Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.
Два от сериозните рискове пред страната ни според анализа на министерството на финансите са още: „Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема“. Вторият сериозен проблем е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП“.
Следва още по-притеснителната част от доклада на министерството на финансите, в която се посочват и необходимите стъпки за овладяване на притеснителната финансова ситуация в страната. „Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100 % дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“
Отличителна черта в документа на финансовото министерство освен препоръката за намаление на разходите за издръжка и капиталови разходи с не по-малко от 10 на сто е и „определяне на по-висок лимит за поемане на дълг с цел осигуряване на достатъчна ликвидност през 2023 г. в случай на настъпване на неблагоприятни обстоятелства и събития“, като и „забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на правителството и насочването им за други цели като персонал и издръжка“.
Докладът е предложен от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка.
Ето кои рискове посочват от министерството на финансите, за да аргументират исканото орязване на разходите на министерствата.
1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;
2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;
4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;
5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;
7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
Източници: „24 часа“, „Епицентър“