Доскоро звучеше налудно, но наближава времето, в което ще бъдем изправени пред реален обрат в развитието си и възможност да бъдем изкарани от НАТО и ЕС.
Скоро България ще трябва да направи исторически избор дали да продължи европейския си път или да зачеркне това в полза на други сили и друг режим.
Вероятността България да тръгне към митологизираното минало и хората да бъдат подведени от обещаваните лесни решения на изключително сложни проблеми е напълно реална. А възможно ли е изобщо България сама да гарантира териториалната си цялост извън НАТО?
Страхувам се, че насила партиите ще направят от Румен Радев кандидат-диктатор. Това заяви писателят и драматург Стефан Цанев пред БНТ.
Ето какво каза авторът на „Български хроники“:
„Нашите политици са глухи и се правят на глухи, никой не иска да чуе думите на другите. По-трудно е да разбереш чуждите аргументи. Трябва да се опиташ да разбереш другия човек. Не може ти са си вечно правият, а той виновният“, каза той. Според него обаче истинската дилема ще настъпи след следващите избори.
„Не знам защо политиците не го разбират. „Възраждане“ ще стане втора политическа сила. Тогава проблемът става кардинален, защото тази партия ще постави следните въпроси – оставаме ли в ЕС, оставаме ли в НАТО?“, каза 86-годишният Цанев. Той призова политиците да бъдат готови за тази дилема, ако не успеят да съставят кабинет.
„Недоволните се увеличават и „Възраждане“ събира всички тези недоволства. За тях ценностите са други“, коментира писателят.
Той не споделя изцяло твърденията на свой колега писател, че у нас бушува тиха гражданска война. „Тя е шумна. Но тя не засяга народа, а е сред политиците. Сред народа няма такива противопоставяния както сред политиците, но опасността да проникне по-надолу е много голяма“, заяви Цанев. И предупреди, че лошата демокрация неминуемо ражда желанието за силната ръка.
„Първият, който печели от тази битка, е президентът, който управлява вече цели две години. Страхувам се, че насила партиите ще направят от Румен Радев кандидат-диктатор“, заяви Цанев. Усещането му е, че президентът вътрешно има желание да управлява самостоятелно. Той направи паралел с 1934 г., когато партиите са разпуснати и цар Борис III управлява автократично.
„Властта разваля хората. Властниците страдат от една и съща болест, започват да мислят, че като са на върха са най-умните. Колкото по-високо се качват, толкова повече се усамотяват и нямат нужда от съвети. Хората около тях стават все по-сервилни и в крайна сметка те остават самотни“, каза той.