От всичко се опитват да правят политика.
Сега и с яйцата от Украйна – дори да са измътени в реактора на Запорожката атомна централа, нашите политикани пак ще ги харесат.
Яйцата се превръщат в политика – специална операция с яйца. СОЯ.
Глупостите, които се сервират на зрителите по време на предизборната кампания, не са по-малко опасни от някакви вносни яйца – понеже няма кой да удостовери и тяхната годност.
В момента в България не съществува институция, която да гарантира за качествата на какъвто и да е продукт – политически, духовен или материален – и населението да й се довери.
Хората просто са се отказали да вярват на властите.
Може да се направи един елементарен експеримент: в кухнята на Министерския съвет да използват само украински яйца – на секундата министрите ще избягат от собствената си столова.
Солидарността им с всичко украинско ще се изпари мигновено.
Къде да се дянат обаче тукашните производители, които няма как да се преборят със СОЯ? За тях спасение няма.
Схемата с яйцата вероятно е нагласена още преди месеци.
Няма разумно обяснение, защо служебниците на Радев проспаха този яйце-десант от два и половина милиона окупатори.
От 15 години насам нашите земеделци винаги са потърпевши – станаха „фермери“ и пак същото.
Дъмпингът с европейска селскостопанска продукция ги мачка толкова свирепо, колкото ги мачкаха преди десетилетия, за да влязат „доброволно“ в ТКЗС.
Някои кротки, Богобоязливи хорица тогава дори се самоубиваха, за да не влязат в общия кюп.
Сега пък сме в друг кюп, в друг колхоз, по-нагизден – главно с приказки, в който доскоро направо тровеха народеца с некачествени храни от Европа.
По някое време медиите поврякоха за този геноцид – и всичко беше потулено в европейския ни сън.
Както се пееше в една песничка – „Всичко, с което живяхме, е един сън, просто сън… Сън за съня…“
Сега пък се сетиха, че народеца го ограбват с хайдушки надценки в големите европейски хранителни вериги, които са държава в държавата.
И това ще бъде потулено – нищо не бива да нарушава красивия ни европейски сън.
Ние сме известни с това, че сме готови да простим всичко на съюзниците си, ние сме си Вечните Прощаващи.
Преди СОЯ имаше и един блицкриг с украинска пшеница – и тогава много въпроси не получиха отговор.
Държавата проспа и тази завера.
Нашите зърно-производители обаче отидоха под ножа.
А Костов дал интервю за Националното радио, в което казал, че не бива да се „вторачваме“ в бедността“.
Този човек трябва да го сложат в една клетка и да го развеждат из страната, за да видят всички, как един политик може да живее и без сърце.
Това негово качество е известно отдавна, но не е лошо да се припомня – тогава и сакатите упражнения на днешните му последователи ще станат по-ясни.
Отнасят се към обикновените хора като към скотове – никъде другаде в Колхоза/ЕС това не може да се случи, невъзможно е дори да се изговори.
Да не се вторачваме в бедността!
Скотовете си заслужават скотската съдба – така излиза.
Костов казва и друго: трябва да се опазят спестяванията на
по-заможните. Да се опазят от инфлацията – това има предвид Костов, а не от такива като него и създадените от него богаташи.
Това си е направо подстрекаване към гражданска война: оцелелите, засега, спестовници срещу мизерниците-бедняци, в които не бива да се вторачваме.
Само Костов може да говори по този безподобен начин, защото е и безподобен мизантроп.
За него обикновеният човек винаги е бил нещо незначително, някаква точица върху картата на фантазните му реформи.
Докато всички останали пребиваваха в „един сън за съня“, той разиграваше сладострастно идеите си, докато не превърна самата държава в една точица – поне откъм стопански притежания.
И тогава се отказа от нея – защото презира и бедната държава точно толкова, колкото презира и бедния българин.
Тия никога няма да състрадават Народа си.