Повечето хора знаят, че баба ми Райна Петкова и дядо ми Кирил Петков са били в лагери по време на комунистическия режим, написа в личния си фейсбук профил съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.
Поводът са думите на Методи Андреев, който публично описа връзките на фамилията на кандидата за кмет на София на ПП-ДБ Васил Терзиев с ДС.
„Нещо повече – баба ми е единственият човек, отказал да бъде сътрудник на Държавна сигурност от ИСУЛ, където е била операционна сестра, въпреки риска от влизане в затвор. Една от постъпките, от които най-много се гордееше до края на живота си.
Аз съм горд от моята баба за това, че е имала смелостта да откаже на двамата от “шесто”, които са я притискали 6 месеца преди да разберат, че нямат шанс да я направят сътрудник. Тя винаги казваше “страхът е най-лошият съветник.”
Ето какво написа Кирил Петков:
„Аз съм много горд от моята баба, затова че е отказала да бъде принудена да бъде част от Държавна сигурност, но нейната смелост не ме дефинира. Няма да е честно да си припиша нейната смелост незаслужено. Всеки трябва да дефинира себе си през собствените си действия, защото само те наистина показват що за човек си.
И точно поради тази причина подкрепям Васил Терзиев на 100%. Той също не послуша страховете на онези, които му казваха “не го прави”. Васил е един от най-успешните млади хора, който повиши репутацията на България по света с успеха на Телерик, направи академията, в която вложи лични средства, движен от мотивацията да помогне на хиляди българи.
Защо му трябваше да влиза в политиката?
Отговорът е прост: от чувство за отговорност и защото има куража да променя!
Мислите ли, че той не осъзнаваше, че срещу него ще има атаки и че те не бяха предвидими? Бяха. На всички нас обаче ни беше ясно, че Продължаваме промяната, Демократична България, Спаси София трябваше да се обединим около един човек, който е можещ, надпартиен, неподкупен, който е управлявал хиляди хора и знае как да постига успех. Повярвайте ми, с тези характеристики няма много хора, които да искат да влязат в тази кална битка с едно единственото чувство – чувството за дълг.
Ето защо като внук на хора, които са били в лагер, заставам зад Васил Терзиев, защото неговите успехи се дължат само на неговите действия, защото смелостта да скочи в тази мръсна битка, въпреки сегашния си хубав живот, е завидна и най-вече заставам зад него, защото вярвам, че има качествата да превърне София в наистина хубав град за хората.
Отборът на промяната се увеличи и София ще бъде различна след следващите избори!“
Припомняме, че Кирил Петков разказа още през 2021 година, че баба му лежала в Белене. Това провокира писателят Христо Стоянов да напише:
„Киро от Харвард в Стара Загора заявил, че баба му е била политзатворник в Белене. По бих повярвал, ако първо бе казал, че баба му е мъжка.
Защото в Белене няма жени лагерници(чки). Имало е на остров „Щурчето“, но не и в Белене, където лагерът е мъжки…
Ама защо пък да не му повярваме – то и в Харвард няма икономика. И Канадското му гражданство още си стои на трупчета. Язовирите му непрекъснато изтичат, пък се оказва после, че били пълни, ама за това друг път.
Също така реши да си купи партия, за да влезе в Парламента, защото няма време за регистрация. Ами ако партията е комунистическа… Важното е да работи… Да е в движение, дето се вика. После ще му мисли за идеологията…
И само като си помисля, че хората му вярват на усмивката и някои биха гласували и за него…“
Според публикации в медиите, бабата и дядото на Кирил Петков – Райна и Васил Богданови са вече покойници, а приживе са били начални учители в Дупница. Те се преселват в града от близкото село Грамаде. До края на живота си, дори и като пенсионери, двамата не спират да работят, припомнят си техни съседи.
Бабата Райна в началото на 90-те години се захваща да продава банички и дори успява да си създаде сериозна клиентела. Кварталът я е запомнил като много общителна и популярна личност. Дори съседите твърдят, че в това отношение, а също и визуално, внукът й Кирил много прилича на нея.
Баничарницата е направена от вуйчото на политика Камен Богданов, който в онези години, веднага след прословутите барикади в Дупница срещу правителството на Жан Виденов, е назначен за директор на местното „ВиК”. Частният си бизнес той започва със свой съученик-лекар, като наемат двама работници да точат баниците.
Двигателят на производството обаче е баба Райна, която се захваща с ентусиазъм да продава закуските и благодарение на общителния си характер и многобройните си контакти, завърта постоянни клиенти. „Тя не беше просто баничарка, а и душеприказчик на махалата. Хората се спираха не само да пазаруват, но и да разменят по някоя приказка с Райнето” – припомнят си в махалата.
Дядото на съпредседателя на ПП – Васил Богданов, пък е отличен градинар, разказват в квартала и твърдят, че той отглеждал забележителни круши. Бил майстор и на домашната ракия, пише Уикенд.
Майката на Кирил Петков – Венета, след като завършва гимназия в Дупница, става студентка по българска филология в Пловдивския университет. Там среща Петко Петков, бащата на Кирил, който е софиянец и в Пловдив следва биология. Студентската компания на двамата прекарва всяко лято на плаж „Корал”. Венета и досега работи в Канада като библиотекарка.
Епицентър, фейсбук