Чуйте внимателно, моля: „Прасето“, „Мутрата“, „Тиквата“ „Късопишк@в“, „Копейкин“, „МОЧА“, „Орки“, „Мурзилки“, „Рубладжии“, „Четирихилядници“, „Ватници“, „Джуджето“, „ПатрЕоти“, „Ганя“, „Фалосът“, „вГъзраждане“, мУтрофанова, „КОЧИНАТА“ /за България/, „Територията“, „Антиваксъри“, „кУрнелия“ и така нататък…
Да се разсмяхте на някоя от тези думи?
Да видяхте някаква тънка ирония или поне игра на думи? Тях обаче едно ги обединява.
Това са прозвища, метнати от умните, красивите, единствено способните да управляват, образованите, елитът, толерантните, чувствителните, Демократите, най-накрая, срещу политически противници, срещу собствените им съграждани, срещу собствената им Родина, срещу идеологически противници, дори срещу онези, с които сега са заедно във Властта. Че и срещу неодушевени предмети.
Това е светът на тези хора. Примитивен, вулгарно порнографски, дебилен дори и изпълнен с омраза. Със страшно много Омраза. Истинска душевна кочина. От която няма изгазване… Няма! И страшно вони.
Степан Поляков