Земята, върху която е построена Руската църква, е дарена на Руското царско дипломатическо агентство от Общинския съвет на столицата през 1882 година. После е издаден и крепостен акт. Това показват документи, открити днес в Държавна агенция „Архиви“. Това слага и край на спора, чия собственост е Руската църква.
Вчера проверка на Агенцията по вписванията показа, че руското посолство има акт за собственост на църквата. От Министерството на правосъдието обаче заявиха, че в архивите трябва да се търси крепостният акт на църквата, тъй като той не е публично достъпен. Освен това в него не са описани конкретни доказателства за посочването на руското посолство като собственик на руската църква.
Днес сутринта в Регионалния архив на София са открити два документа. Първият е от 1882 година и е протокол от решение на Общинския съвет на Софийско градско общинско управление, с което на Руското царско дипломатическо агентство се дарява земя.
Става дума за „земя, граничеща със земята, която се владее тогава от Руското дипломатическо представителство, за построяване на църква“, коментира Николай Стоименов, директор на Дирекция „Регионален държавен архив“, София.
Земята е дарена с благодарност заради Освобождението на България. 16 години по-късно, през 1898 година, е издаден и крепостният акт.
„Който удостоверява собствеността и самото дарение на Руското дипломатическо агентство в София, което е равнозначно на сегашното съветско, руско посолство“, обяснява Николай Стоименов.
Представител на посолството тогава е Георгий Бахметев. Най-вероятно крепостният акт е в два екземпляра – единият е даден на Руското посолство, другият сега е в архивите. Тези документи недвусмислено показват, че Руската църква е на посолството, пише БНТ.
Вчера от Министерството на правосъдието заявиха, че Агенцията по вписванията не е компетентна да се произнася за актове отпреди повече от 100 години и препратиха към архивите.
„За мен не е възникнало съмнение, че правоприемство между държавите има. Според мен и това не може да бъде правен проблем, защото е ясно, че една държава има пълно правоприемство независимо какъв е политическият строй в нея – дали е СССР или Русия“, обяснява нотариусът Иван Дахтеров.
По-важният въпрос обаче е не чия е собствеността, а чия е юрисдикцията, на БПЦ или на РПЦ. И дали Руският патриарх ще се съгласи в настоящия момент в църквата да служат български свещеници.
Според проф. Иван Желев Руската църква трябва да изпрати нов представител, но това ще е бавен процес. Така че най-доброто и бързо решение на проблема е служението на български свещеници.
„Ако г-жа Митрофанова благоволи, ако се реши да се отвори този храм, биха могли най-малкото да се даде възможност долу, където са мощите на Св. Серафим, там да влизат хората и там да се извършват богослужеинята. То си е там като параклис. Но какво ще се реши, трудно е да се каже“, каза проф. Иван Желев, богослов.
Според проф. Желев, проблемът с Руската църква се преекспонира и колкото по-бързо се реши, толкова по-скоро миряните отново ще могат да се прекланят пред Св. Серафим Соболев, който е канонизиран за светец и от двете църкви.
Както „24 часа“ писа преди дни, през 1997 г. е бил издаден въпросният констативен нотариален акт за собственост върху Руската църква на Руското посолство в София по искане на руския посланик.
Нотариусът, подписал акта тогава, посочва, че „на основание на приложените към молбата на посланика на посолството на Руската федерация в България писмени доказателства съставя този нотариален акт, с който признава Посолството на Руската федерация за собственик по дарение на земята, строителство на църквата „Св. Николай Чудотворец“ и правоприемство от Руското Царско дипломатическо агентство“.
Документът е на база единствено крепостен акт от 1898 г., както и скица, оценка на имота и квитанция, които се изискват при всяка нотариална сделка.
Имотът по нотариален акт включва дворно място с площ 1175 кв. м и построена на това място сграда на Руската църква „Св. Николай Чудотворец“.
Била е направена и т. нар. обстоятелствена проверка и е издаден въпросният нотариален акт. Нотариусът Иван Дахтеров, който я е правил през 1997 г. и чието име е старателно заличено от факсимилето, изобщо не проверява статута на руските църковни имоти у нас и изобщо не взема становище от Българската православна църква.
Детайли около проверката публикува преди дни и русенският епископ Наум, според които съветското правителство през 1936 г. дарява храма на Българската православна църква (БПЦ) – въпросната църква е възникнала като храм за нуждите на руската белоемиграция.