Обръщам се към Антон Хекимян! Зная, че следи тази страница.
Тони,
Сигурно помниш последния ни телефонен разговор. Надявам се, че си спомняш и повода за него, както и какво ти казах. От позицията на времето сам виждаш, че аргументите ми са безупречни, точни и навременни. Зная кой си ти, както добре зная и кой съм аз, но това вече няма особено значение. И да, прави си, че „ситуацията е нестандартна“.
В общият смисъл го казваш, надявам се! Именно в такъв тип ситуации разбирам всичко, което не съм могъл да си обясня преди. Но и това вече няма съществено значение. Всеки знае толкова, колкото му позволява здравия разум! Нито грам повече.
Господин Хекимян,
Предпочитам, да си ви представям като журналист, родолюбец и патриот. Не като кмет от ОПГ ГЕРБ. За мен това не е партия, а престъпна организация, проникнала дълбоко в държавното управление. И това не е плод човешка емоция, нито лично отношение към някого, а дълбоко осъзната, напълно доказана в професионален смисъл и здрава логична теза.
Единственият въпрос, който стои пред мен днес е дали сте имал дори теоретична възможност да откажете политическа кариера? Сигурно не, като много други. Друг е въпроса, че в България никога не е имало реален политически живот. Знаете защо, нали? И сигурно разбирате продължението на липсата на нещо, което не може да бъде замемено с нищо друго.
От мен засега, толкова! Най-доброто за България, обаче, предстои.
Николай Марков