Извинявам се на всички за това, което ще кажа!
Извинявам се за този смъртен грях на виртуалната епоха – защото ще кажа нещо скучно, а днес това е смъртен грях!
Дано да ми бъде простено.
Държавата е нещо различно от лайкове във Фейсбук и клипове в Тик-Ток.
Преди всичко, държавата е нещо скучно. Които искат да си играят с държавата като с играчка пред камерата – да знаят, че има два варианта.
Първият вариант – държавата да се счупи пред очите на всички.
И не защото инфантилните палячовци, които я разкостват са толкова силни, а защото тя е вече прекалено слаба.
Дълго време беше отслабвана, ерозирана, изгризвана, раздирана от други преди тях.
Вторият вариант – държавата да усмири палавите създания, нахлули в нея през последните три години през любезно отворените им врати от президента на Републиката.
Има и трети вариант – всичко това да продължава все така, както сега.
Докато се стигне до някой от двата варианта – което значи, че трети вариант няма, има агония.
Има агония и ние всички сме вътре в тази агония. Конвулсиите са осезаеми, видими, кървящи по улиците, пулсиращи в кошмарите…
Държавата е нещо, без което не можем. То е рамката, фундамента, структурата. Скучна работа. Най-много да те подразни.
Когато се дразним на замърсяването във въздуха, ние се дразним на замърсяването, не на въздуха.
Когато се дразним за неуредиците в държавата, ние искаме да премахнем неуредиците, или искаме да затрием държавата?
Изчегъртване? На кое? На държавата?
Тези токсични палячовци-Кокорчовци, които използват неуредиците в държавата и уж че се борят с тях, докато рушат основите на държавността – да знаят, че опасна игра играят.
Не го разбират, това е видно – което не го прави безобидно. Напротив, много е опасно.
Не само за квартални бандитчета, продали душите си срещу билет на черно за задния вход към високи постове в парламент и правителство.
Не само за тях.
Опасно е за цялото общество. От полицаите до футболните фенове.
От алкохолиците до гей-парадите.
От детските градини до авиобазите.
Опасността вече кърви по улиците.
Опасността все по-нагло лъже по телевизиите.
Опасността се готви за отмъщение.
И тези, които от три години си играят с държавата – без да знаят с какво си играят!
Тези, които нахлуха във властта по жълти пътеки с червени отблясъци – да знаят, че утре тяхната кръв ще трасира жълтите пътеки към властта на други, още по-безумни и от тях…
Зимната нощ е вече бременна от опасността.
И ако някое инфантилно квартално бандитче, временно министър на финансите, не знае какво се ражда от такава бременност – нека да попита. Ще се намери кой да му каже. Има паметливи хора.
Държавата е нещо скучно. И така е безопасно.
Който иска да направи държавата нещо интересно, като си поиграе с нея – ще си плати за това удоволствие.
Заедно с всички нас, които стоим и го гледаме.
Александър Урумов