Пеевски – днес далеч по-качествен и откровен, а Борисов пак го усуква – „ще преговаряме всеки ден“ и прочие глупости…
Няма сърце този човек да удари по масата и да ревне: „Стига толкова, рекетьори!“ Жал ни е за избирателите му, какво чудо са принудени да търпят, че и да го оправдават.
Уж вчера по това време отиваха на избори, втвърди се, ама толкоз изтрая храбростта му.
Докато не решат посолството и „партньорите“, избори няма да има, ясно е за всички. Решенията не се взимат в НС и Министерския съвет, българската власт функционира в колониално-марионетен режим.
А Пеевски отвори Кутията на Пандора и изрече онова, което повтаряме от няколко дни:
– целта на псевдо-аферата „Нотариус“ е едната мафия да капичне другата в съдебната система;
– Одиозният Янкулов от „полицията на мисълта“ – Антикорупционен фонд (на издръжка в „Америка за България“), да стане главен прокурор, като прокси на Христо Бойкикев и Иво Прокопиев;
– досадилата на всички и оплетена в семейни крими-зависимости Владка Цариградска да се дореди до ВСС или зам.-главен прокурор. Тя самата нахално се самопредлага за поста по телевизията;
– Христо Бойкикев е най-подмолният тип, дълго време е ибрикчийствал в Сараите, седял е в скута на Пеевски (буквално!), за да го придума да подкрепят безумните му конституционни промени за овладяване на прокуратурата;
Това е хронична мръсотия – няма „по-добри“ и „по-лоши“, няма „допустимо малко зло“.
Като е казал „а“, Пеевски трябва да каже и „б“. И така – цялата азбука. Странно е наистина ли чак сега осъзнава какво представляват Бойкикев, Прокопиев, Антикорупционния фонд и медийните им остриета. Странно е защо се водеше под ръчичка с тях от миналата пролет и защо се остави да го подведат за Конституцията.
Каквото и да са му обещали като услуга по линия на „Магнитски“, е било лъжа, уловка. Няма по-големи лъжци и шарлатани от българските розови комуняги.