Дъщеря съм на човек, който на 17 години хваща пушка, за да се бори срещу неофашистката хунта в Родината си. Баба ми и леля ми прекарват 11 години в гръцките лагери на смъртта, изтезавани и малтретирани. Леля ми – студентка по математика, влиза на 19 години, излиза на 30.
Години по-късно ще бъдат обявени за герои на Гърция. Цял живот живея с тези разкази и това ужасяващо и задължаващо бреме.
И знам цената на свободата. Много добре я знам.
Кръвта на моя род е пролята за нея.
„… душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; Обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; Знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.
И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.
И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.“
Вечна слава на шепата безумци, знаещи, че ще станат курбан за Свободата на България.
Irini Zikidis