След като от ГЕРБ-СДС заплашиха с връщане на мандата с празна папка и нови избори, ПП-ДБ им отговориха, че са готови да дадат поисканите от тях министерства. Преговорните екипи на парламентарните групи нарушиха мълчанието часове преди връчването на първия мандат за съставяне на правителство. След извънредните изявления от ПП-ДБ изпратиха документа, над който са работили с ГЕРБ-СДС.
Преговорите все още продължават, много са динамични. Не е задължително Мария Габриел да иде днес при президента с пълен мандат. Може да се дадат отсрочки. Има една седмица да се върне изпълнен мандатът.
Така политологът Димитър Ганев от „Тренд“ коментира актуалната политическа обстановка в ефира на Нова телевизия.
Според него Бойко Борисов има последната дума. „Той прати дамски екип на преговорите, защото търси конструктивност и консенсус. Споразумението обаче ще е парафирано от лидерите“, смята Ганев.
„Борисов и ГЕРБ могат да си позволят да играят на ръба на скалата. Те постигнаха целта си – да излязат от политическа изолация. Освен това всички проучвания показват преднина на ГЕРБ пред ПП-ДБ с над 5%. Това също им позволява да оказват натиск“, заяви политологът.
„Тези, които протестираха и тези срещу които се протестираше през 2020 и 2021 г. направиха заедно управление, което легитимира партията на Борисов като потенциално напълно приемлив коалиционен партньор. Всички социологически проучвания последните няколко месеца показват преднина на ГЕРБ-СДС спрямо ПП-ДБ с 5 или над 5 пункта“, твърди Димитър Ганев.
Според него споразумението между двете политически формации е само върхът на айсберга, а отдолу се водят преговори, които не знаем как вървят.
Документът се състои от 15 страници и е базиран на текстове, взети както от предложения по-рано меморандум на ПП-ДБ, така и на предложения, записани в коалиционното споразумение на ГЕРБ.
В текста обаче липсва предложението на ГЕРБ, с което се гарантира ролята на ДПС при избирането на членове на органи и регулатори, които изискват минимум 160 гласа, каквито управляващите нямат.
Сега в проекта е записано, че „когато е необходимо мнозинство от 2/3, страните ще решават съвместно за възможна подкрепа на номинациите представени от други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите на това Споразумение“.
По отношение на състава на Министерски съвет партньорите в управлението се договарят министър-председател и министър на външните работи за втория период от 9 месеца да бъде Мария Габриел, а Николай Денков – заместник министър-председател по европейските въпроси. За следващия период от 15 месеца, министър-председател ще бъде кандидатът, предложен от коалиция ПП-ДБ, а кандидатът на коалицията ГЕРБ-СДС – заместник министър-председател и министър на външните работи, а за втория период от 15 месеца, до изтичане на пълномощията на 49-ото Народно събрание, министър-председател и министър на външните работи ще бъде кандидатът, предложен от коалицията ГЕРБ-СДС, а кандидатът на коалицията ПП-ДБ – заместник министър-председател по европейските въпроси.
„В края на всеки от тези периоди, министър-председателят ще подава оставка, двете парламентарни групи ще я гласуват и ще подкрепят за следващ министър-председател номинацията на другата парламентарна група, а досегашният министър-председател ще става заместник министър-председател в съответствие с т. 3. Правителството ще изпълнява съгласуваните законодателна и управленска програми. При спазване на възприетия принцип на ротация правителството на Република България, избрано от 49-ото Народно събрание, се състои от 1 министър-председател, 1 заместник министър-председател и 19 министри, съгласно Приложение №1, което е неразделна част от настоящото споразумение“, пише още в споразумението.
В текста е посочено, че при неизпълнение или незадоволително изпълнение на Управленската програма всеки един от министрите в кабинета може да бъде сменен, като смяната се извършва със съгласието на министър- председателя и заместник министър-председателя.
От министрите ще се изисква на всеки 3-месеца да се публикува отчет на интернет страницата на всяко министерство и на сайта на
МС. При констатирано сериозно и системно несправяне от страна на някой министър, премиерът и вицепремиерът обсъждат необходимостта от кадрови промени, независимо дали е изтекъл срокът на ротацията.
Освен това страните се съгласяват, че ще се провежда ежеседмична координационна среща, с участието на премиера, вицепремиера и лидерите на двете коалиции. В случай на невъзможност за присъствие от страна на лидерите, същите излъчват свои представители, които са заместник-председателите на Парламентарните групи. На срещата се уточнява проекта на седмичната програма на Народното събрание и се обсъждат всички актуални общополитически въпроси, в това число и свързаните с изпълнението на настоящото споразумение, законодателната и управленската програма. При необходимост, всяка от групите може да покани ограничен брой експерти по конкретните обсъждани теми.
Кадрово обезпечаване на регулаторни и контролни органи
Страните ще изберат кандидатите, които в най-голяма степен отговарят на приложимите изисквания, обществените очаквания, споделят европейските ценности и принципите по предходния параграф. Страните се въздържат от излъчването на кандидати, които са с поляризиращ политически профил. Те ще внесат изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), които ще надградят парламентарната процедура за подготовка на избора на членове на органите по чл. 91б КРБ в следните насоки:
● възможност за граждански предложения: ще се предвиди институционализирана възможност браншови, професионални,
академични, национално представените работодателски и синдикални организации, както и организации специализирани в съответната
област да предлагат на вниманието на народните представители потенциални кандидати, които да бъдат изслушани в Комисията за
прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество на Народното събрание, така че депутатите да могат да
преценят дали формално да припознаят и внесат някоя от тези кандидатури;
● нарочна проверка за интегритет: ще се предвиди отделна проверка за интегритет (проверка за наличие на високи морални и нравствени
качества, както и отсъствие на индикации за корупционен риск), предхождаща проверката за наличие на изискуемите професионални
качества в ресорната комисия на НС. Проверката за интегритет ще бъде възложена на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията като за целта ще бъдат предвидени конкретни правомощия и осигурен съответен ресурс и капацитет;
● подходящи срокове: сроковете за провеждане на тези процедури ще бъдат достатъчни, за да гарантират задълбоченост на всички проверки
и изслушвания и реално обществено участие.
Всяка страна предлага самостоятелно кандидатури съобразно вътрешните си процедури и носи политическа отговорност за номинациите си. Всяка от страните може да припознае и издигне кандидати, представени от обществени организации, но отговорността на всяка една от страните остава към така издигнатите от нея кандидати, независимо дали са представени от трети страни.
Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни
действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения
(вето) на другата страна. След провеждане на всички проверки и изслушвания на кандидатите и при наличие на съответните доклади, страните провеждат консултации помежду си за обсъждане на своите оценки за кандидатите и съгласуват подкрепата си преди внасянето на избора в програмата за пленарна зала.
Всяка от страните има право да наложи вето на кандидатите предложени от другата страна, при условие, че по време на изслушванията и
проверката за интегритет и професионални качества са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в
институцията, за която е номиниран кандидата или има други обстоятелства, противоречащи на принципите на това Споразумение.
Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.
Списък на органите, чийто състав трябва да бъде попълнен от Народното събрание до края на 2024 г.
С обикновено мнозинство (общо 85 позиции):
● Съдии в Конституционния съд – 1 – ресорна комисия: Комисията по Конституционни въпроси (Конституция на Република България и Закон
за Конституционния съд);
● Омбудсман – 1 – ресорна комисия: Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (Закон за омбудсмана);
● Сметна палата – 4 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за сметната палата);
● Фискален съвет – 5 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми);
● Комисия по финансов надзор (КФН) – 5 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за КФН);
● Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 5 – ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за независимия
финансов одит);
● Комисия за защита на конкуренцията – 7 – ресорна комисия: Комисия по икономическа политика и иновации (Закон за защита на конкуренцията);
● Агенцията за публичните предприятия и контрол – 7 – ресорна комисия: Комисията по икономическа политика и иновации (Закон за
приватизация и следприватизационен контрол);
● Комисия за енергийно и водно регулиране – 5 – ресорна комисия: Комисия по енергетика (Закон за енергетиката);
● Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – 2 – ресорна комисия: Комисията по здравеопазване (Закона за здравното осигуряване);
● Национален осигурителен институт (НОИ) – 2 – ресорна комисия:
Комисията по труда, социалната и демографската политика (Кодекс за социалното осигуряване);
● Комисия за защита от дискриминация (КЗД) – 5 – ресорна комисия: Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на
гражданите (Закон за защита от дискриминация);
● Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) – 5 – ресорна комисия: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (Закон за защита на личните данни);
● Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) – 9 – ресорна комисия: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия);
● Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) – 5 – ресорна комисия: Комисията за контрол над службите
за сигурност (Закон за специалните разузнавателни средства);
● Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) – 5 – ресорна комисия: Комисията по превенция и противодействие на
корупцията (Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество);
● Съвет за електронни медии (СЕМ) – 3 – ресорна комисия: Комисията по култура и медии (Закон за радиото и телевизията);
● Българска телеграфна агенция (БТА) – 1 – ресорна комисия: Комисията по култура и медии (Закона за Българската телеграфна агенция);
● Икономически и социален съвет (ИСС) – 1 – ресорна комисия: Комисията по труда, социалната и демографската политика (Закон за
Икономически и социален съвет);
● Национален съвет за българите, живеещи извън Република България (НСБЖИРБ) – 7 – ресорна комисия: Комисията по политиките за
българите извън страната (Закон за българите, живеещи извън Република България).
С квалифицирано мнозинство от 2/3 (общо 25 позиции):
● Комисия за противодействие на корупцията (КПК) – 3 – ясно разписани правила, които следват закона и препоръките на ЕК. Същите са
изготвени и в процес на одобрение от ЕК. Ресорна комисия: Комисията по превенция и противодействие на корупцията (Закон за
противодействие на корупцията);
● Висш съдебен съвет (ВСС) – 5 – ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт);
● Висш прокурорски съвет (ВПС) – 6 – ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт);
● Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – 11 – ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт).
В документа е записано още, че страните ще продължат съдебната реформа, като това включва на първо място, приемане на нов Закон за съдебната власт, който да осигури заложените в Конституцията на Република България цели, отговарящи на международните стандарти за независим съд и прокуратура, отчетна прокуратура, безпристрастни и компетентни магистрати, притежаващи безспорни високи морални и нравствени качества, гарантирани от ефективен Инспекторат, в името на справедливостта, дължима от всяка правова държава на обществото.
Управляващите ще започнат обсъждане на други насоки за подобряване ефективността на правосъдието и достъпа до него, като:
● Съдебна карта и натовареност;
● Съдебни такси;
● Реформа на режима на експертизите;
● Възможности за постепенно ограничаване на формализма на НПК;
● Разширяване правата на пострадалите и жертвите на престъпления;
● Съдебната статистика;
● Електронно правосъдие;
● Ефективни действия за изпълнение на Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г. и др.
Заложени са и мерки за борба с корупцията като антикорупционната реформа следва да продължи своя ход, като бъде приет изцяло нов като концептуална логика и функционалност Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Страните ще обсъдят законодателни изменения, въвеждащи възможност за ограничено разкриване на материали, които могат да бъдат обект на следствена тайна, при надделяващ обществен интерес и стриктни гаранции за правата на човека и интересите на правосъдието.
По отношение на службите за сигурност след ротацията един от основните приоритети в работата на Народното събрание ще бъде реформата на службите за сигурност съгласно законодателството и въвеждането на механизъм за ефективното им управление от изпълнителната власт в съответствие с член 105 от Конституцията.
Реформата включва:
● Стратегическо планиране и оценка;
● Законодателна реформа;
● Ефективен контрол и координация чрез Съвета по сигурността към министър председателя;
● Засилване на сътрудничеството, координацията и обмена на информация с други държавни органи и с международните партньори;
● Преглед и оптимизация на системата за проверка и получаване на допуск до класифицирана информация с цел ограничаване на порочни и корупционни практики за натиск.