Премълчаването от западни медии или омаловажаване на новината, че на 23 май е била ударена руска радарна система в Армавир (в района на Оренбург), една от десетте такива, които притежава Русия, предназначени изключително за предупреждение при евентуален първи ядрен удар, може да струва скъпо на Европа.
Тя е напълно безинтересна цел за поразяване от украинските сили, защото те не разполагат с носители на ядрени ракети.
Системата „Воронеж“ е предназначена само да открива приближаващи ядрени ракети или ядрени бомбардировачи, а не да покрива небето над Крим или други зони и това украинските военни не могат да не го знаят.
Ако украинците са се опасявали, че руската система „Воронеж“ може да помогне за предоставяне на предварително предупреждение за техните атаки с доставени от САЩ балистични ATACMS, също грешат и всеки военен би отхвърлил подобно предположение. Армавир е на почти 700 километра от възможните площадки за изстрелване на ATACMS край Херсон. Тоест, поради радиолокационния си хоризонт Воронеж-DM е трудно да открие ракети ATACMS, летящи на ниска височина на върха на този диапазон.
Поразяването на такъв важен, но безинтересен за самата Украйна обект може да е наредено само от САЩ или е извършено от Украйна за да провокира ядрена криза между Русия и САЩ.
Изключването на такъв обект прави Москва „сляпа“ за приближаваща се ядрена ракета. Това дава възможност за нанасяне на изпреварващ първи ядрен удар, на който Русия да не може да отговори, стартирайки своите ракети. А Москва е само на 480 км от границата с Украйна. Така успешен първи ядрен удар се превръща във военна опция, която не е задължително да води до самоунищожение и на двете страни – Русия и САЩ.
Десетте радарни системи Воронеж са дислоцирани в Мурманск, близо до Санкт Петербург, в Калининград, в Барнаул, в Омск, близо до Иркутск, близо до Воркута, в Красногорск и в Армавир. Последният в Армавир, който бе поразен, се състои от два радара и е построен, за да компенсира подобни съветски системи, първоначално инсталирани в Западна Украйна и Крим. Радарите имат обхват от 6000 километра хоризонтално и 8000 километра вертикално.
Според руската ядрена доктрина, всяка атака срещу основната руска система за първо предупреждение за ядрени удари дава основание за ответен ядрен удар. И това се знае, както от САЩ, така и от изпълнителите на провокацията от украинска страна. Следователно на 23 май Европа е била на ръба на размяна на ядрени удари, ако Русия бе решила да се придържа към ядрената си доктрина.
А предложението на завършилата в София Парламентарна асамблея на НАТО да се разреши на Украйна да използва оръжейни системи с далечен обсег с цел поразяване на цели в дълбокия руски тил е най-сигурното средство да се ускори ядрения сблъсък.
Опитът на украинските сили да атакуват отново руската система за ранно предупреждение за ядрени ракети само затвърждава извода, че се прави опит войната да бъде изведена на нов офанзивен етап със заплаха от размяна на ядрени удари.
Не е без значение фактът, че това се прави преди оформяне на предложенията на Парламентарната асамблея на НАТО в София за нанасяне на удари в тила на Русия и преди «мирната конференция за Украйна» на 15–16 юни, която е на ръба на провала.
Поради разбираемата липса на официална информация могат да се направят следните предположения за този крайно рискован ход на украинските въоръжени сили:
1. Провокиране на Русия да вземе прибързано решение, водещо до действия, които да позволят НАТО официално да влезе във войната в «защита» на Украйна и Европа. Или наредена от САЩ твърде рискована проверка, как Русия би реагирала на частично «заслепяване» способностите й да разкрива ядрени ракети на противник.
2.САЩ предупреждават Русия да спре често отправяните заплахи, че може да употреби тактическо ядрено оръжие, защото Вашингтон има способността да наруши защитната им система и затрудни руски ответен ядрен удар.
3. Малко вероятни самостоятелни действия на украинското командване с цел да принудят съюзниците си за по-бързи доставки на оръжейни системи с далечен обсег или акт на решителност и отчаяние в крайно затрудненото положение, в което се намират украинските въоръжени сили.
Най–вероятно е първото предположение. Във всички случаи войната в Украйна е в повратната си точка и ще премине в нова фаза.
Симеон Николов