20 години без Радой Ралин: Когато си отидат отвратените, остават отвратителните

Spread the love

f035b26c8c2744e8b431af3d172ee4af

Днес се навършват 20 години от кончината на българския творец

 

 

Днес се навършват 20 години от кончината на българския писател, поет и сатирикРадой Ралин, чието истинско име е Димитър Стефанов Стоянов. Роден на 23 април 1922 година в Сливен, той остава в историята със своите остроумни и прозорливи мисли, като „Когато си отидат отвратените, остават отвратителните“, „Откак свят светува, все мазният отгоре плува … „, „Търпението е незабележима форма на гниенето“, „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“ и много други. Радой Ралин е потомък на Таньо войвода, а неговото творчество оставя траен отпечатък в българската литература и общество.

 

 

Ранни години и образование

 

 

Димитър Стоянов открива света на литературата още от ранна възраст. Майка му Радка го учи да чете и пише, когато той е само на пет години, а следващата година получава любимата си книга „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Четенето става негово любимо занимание, което го води до публикуването на първото му стихотворение на деветгодишна възраст в детския вестник „Изгрев“.

Докато е ученик, той мечтае да стане карикатурист и рисува в книжарницата на баща си, където се запознава с многообразието на литературния свят. На 17 години, след грешка при изписването на псевдонима му, Димитър Радин се превръща в Радой Ралин – име, което ще остане завинаги в българската литература.

 

 

Активност и антифашистка дейност

 

 

През 1941 година Радой Ралин завършва Профилираната природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен и скоро след това започва своята активна антифашистка дейност. Заедно със своите съученици издава бюлетина „Истината по антисъветската война“. Арестуван е през 1942 година, но след освобождаването си заминава като доброволец на фронта, където пише стихове за фронтовия вестник „Щурмовак“. През 1945 година завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 

 

Творчески път и признание

 

 

Радой Ралин работи като редактор в различни издания, включително в списание „Славяни“ и вестник „Литературен фронт“. Две години живее в Чехословакия, където учи езика и културата на страната. През 1952 година става част от екипа на хумористичния вестник „Стършел“ и през годините работи като редактор в различни издания и студии.

 

 

Неговите творби са преведени на повече от 40 езика, а самият той е автор на множество книги, включително „Стихотворения“ (1949 г.), „Войнишка тетрадка“ (1955 г.), „История с лъв“ (1958 г.) и други. Епиграмите му, събрани в „Люти чушки“ (1968 г.), предизвикват скандал и реакция от страна на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

 

 

Радой Ралин е носител на многобройни награди, включително литературната награда „Георги Кирков“ (1981 г.) и наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1988 г.). Той е почетен гражданин на София от 12 май 2003 година.

 

Дунав мост