Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство резолюция, призоваваща Израел да прекрати незаконната си окупация на палестинските територии в рамките на една година, ход, който Палестина приветства като „исторически“.
Резолюцията на Общото събрание, която няма обвързващ характер, беше приета със 124 гласа „за“ срещу 12 –„против“. 43 държави гласуваха с „въздържал се“, сред които и България.
Съединените щати подкрепиха Израел, като гласуваха „против“ резолюцията на Общото събрание на ООН. Примерът им последваха Чехия, Унгария, Аржентина и няколко малки тихоокеански островни държави.
Резолюцията беше внесена от Палестина – постоянен наблюдател в ООН.
Общото събрание на международната организация изиска „Израел да сложи край незабавно на незаконното си присъствие в окупираната палестинска територия, което представлява неправомерно действие от продължаващ характер, което води до неговата международна отговорност, и да направи това не по-късно от 12 месеца“.
Той също така призова Израел да плати репарации на палестинците за щетите, нанесени от окупацията.
В Общото събрание на ООН, чиято мисия включва насърчаване на „зачитането на човешките права и основните свободи“, участват всички суверенни държави по света, така че гласуването в сряда подчертава дълбочината на международната опозиция срещу израелската окупация на Палестина.
Резолюцията подкрепи становище на Международния съд– върховният съд на ООН – който установи, че присъствието на Израел в палестинските територии е незаконно и трябва да се прекрати.
Съдът постанови през юли, че Израел злоупотребява със статута си на окупационна сила, подчертавайки, че израелските селища на Западния бряг и Източен Ерусалим са незаконни.
Израел превзе Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим по време на войната от 1967 г. и впоследствие анексира целия Йерусалим през 1980 г. Международното право забранява придобиването на земя със сила.
Израел също изгражда селища – сега дом на стотици хиляди израелци – на Западния бряг в нарушение на Четвъртата Женевска конвенция, която забранява на окупационната власт да прехвърля „части от собственото си цивилно население на територията, която окупира“.