Кирчовци могат да са напълно доволни. Колкото и да ги смятате за първата истинска комедийна трупа в българската политика, за хора, които дори не са в състояние да се изразяват сносно – каквото щете си мислете, те си свършиха работата.
Погрижиха се и за себе си – и то по един уникален начин, ако си припомним дори само газовата им операция с руснаците, след която те със сигурност вече ги имат за единствените си „братушки“ тук.
И това е напълно заслужено признание, след като в кулминацията на русофобската истерия, при режим на всевъзможни санкции и забрани, кирчовци спокойно си напазаруваха руски газ за 600 милиона евро.
Но и това е само една дреболия в сравнение с другото – а то е, че кирчовци безпощадно разсипаха тукашното подобие на политическа система. След техния гастрол тя е в развалини, те направо я разпрашиха – с евтини номера и още по-евтино говорене. И така си изпълниха задачата.
България е в безподобна политическа криза, в безизходица, от която няма изгазване.
Тя е като някакъв дрипльо, който бъбри на себе си на някакъв непонятен език; някакъв сиротник, на който не може да се разчита по никакъв начин.
Одрипавялата политическа система не е в състояние да предприеме нищо разумно, тя ще пребивава трайно в бутафорията на непрекъснати извънредни избори, които нямат никакво значение и тежест.
Кирчовци карнавализираха политиката. С едно налудно, но и безпощадно веселие те направиха невъзможен разумния диалог. В същото време, с квотата си – сякаш изчислена в някоя лаборатория на дявола, си остават диригентите на безизходицата.
И сега спокойно ще си разиграват коня – още по-уверени, защото всички са наясно, кой всъщност е Ездачът.
Всичко това щеше да стане възможно, стига да бъдат залъгани пет-шестотин хиляди наивници, искрено жадуващи за някаква „промяна“. Оказа се, че и триста хиляди са достатъчни – но за съвсем друга цел: блокирането на политическата система, а без нея нито една държава не може дори да крета.
Тя се превръща в една дрипа с васален манталитет, фалшива във всяко отношение. За нея е без значение дори кой я обяздва. С някакви си двеста хиляди гласа Кирчо ще я опява избори след избори – като междувременно тайно подготвя и опелото на „системните играчи“, колкото са останали.
Браво, дори три пъти браво и едно храбро нашенско „урааааааа“ за разкош – така се превзема държава.
Докато пиша тази дописка, по телевизията вървят обедните новини – две от тях са важни. Едната: от нашия Северозапад, и без друго изоставен и брутално окаян, бягат две чужди предприятия и това ще остави без хляб близо две хиляди души. Чужденците си търсели по-евтина работна ръка, заплащането на нашите клетници им се виждало високо, щели да се местят в Молдова – ей така се разширява хоризонтът на обединена Европа.
Другата новина, с която от няколко дни ни проглушават ушите, бе за демонстративният мач между Новак Джокович и Григор Димитров. Вече се побъркваме от всичко – сякаш, ако сме постоянно еуфорични, това ще промени нещо. Така придаваме свръхзначение на всичко – и вместо просто да се насладим на един демонстративен мач, ние го обременяваме, като го наричаме „исторически сблъсък“.
Пак добре, че някой не си въобразява, че предоставяме на сърбите възможност да се реваншират заради пердаха им при Сливница.
А, всъщност, нашият траен сблъсък е главно с Истината, той наистина има исторически измерения. Накрая и тя ще ни изостави – да правим каквото щем.
Когато виждаме „исторически измерения“ дори и в най-баналното дребнотемие, това ще ни направи слепи за истински значимото, съдбовното – нещо, което вече се е случило. Отдавна не виждаме по-далеч от носа си.
Една е важната новина тия дни, но набързо я сметоха някъде. Ето я:
„Русия ще бъде принудена да атакува Германия и САЩ, ако хипотетичните удари по складове за ракети с голям обсег в Полша, Румъния и България не засегнат Запада…
Това заяви руският генерал-майор от резерва Сергей Липовой, цитиран от няколко западни медии…“/край на цитата.
Нашите политици, заети да изчисляват кой е по-голям джентълмен, изобщо не обърнаха внимание на заплахата – а тя е съвсем реална.
Минските споразумения от 2014 година подсказваха категорично, какво ще се случи с Украйна, ако те не бъдат спазени.
Нашият случай е още по-ясен и елементарен: дори една неточно изстреляна украинска ракета да попадне в някакво военно съоръжение на руска територия и това може да сложи началото на заличаването ни.
На нашите „първенци“ това им се вижда невъзможно. А и всяко нещо, което е на повече от една ръка разстояние от джобовете им, за тях е безинтересно.
Те дори не коментираха заплахата. Мълчат и тогава, когато влиятелни руски личности вече публично съветват Путин да атакува с ядрени оръжия НАТО.
Македонците опищяха орталъка, че не сме им уважили байрака по време на посещението на президентката им – ние обаче не проявяваме и капчица гордост, когато се готвят да развеят черни знамена над главите ни.
Гледат вече на нас като на пушечно месо – каза ни го в очите онзи нахалник Подоляк. Външният министър на Полша пък настоява да се прогонят украинските мъже-бежанци, за да се влеят във войските на „смъртниците“. Сенатор Линдзи Греъм пръв настояваше да се намали възрастовата граница за мобилизиране в украинската армия. Има и други като него – правят помен с чуждо пушечно месо.
Ние, дрипльовците, сме им ясни и далеч по-лесни. 20 години след приемането ни в НАТО разполагаме единствено с налудния оптимизъм на хора като Соломон, Поптодорова и техните проскубани подобия. Славната годишнина я честваме с руски въоръжения отпреди повече от 40 години.
Поредната екзекуция на български пилоти стана почти пред очите на американския посланик – той обаче едва ли ще направи връзка между нея и апатията, с която неговата държава се отнася към проблемите във въоръжените ни сили, доколкото те изобщо са въоръжени.
Дрипавата ни държава е беззъба и напълно безсилна. Обаче военните ни заводи работят усилено за износ и – не дай, Боже! – вероятно ще са най-привлекателната мишена за руската саморазправа.
Самата държава е с изрисувана мишена на лицето си – то пък глуповато ухилено.