Много ме е яд за това, както и за много други неща, които съсипаха с милата ни родина.
И докато за промишлеността и съсипването на предприятия и заводи и буквално оглозгването им до кокал, може да се оправдаят, че за работенето им е бил нужен внос на суровини, то за земеделието и животновъдството нямат, ама НИКАКВО оправдание. Една изградена и добре работеща структура се съсипа до основи.
Земята ни е хубава, чудна даже, плодородна- земя мечта, а пустее… селата и те …
Помня как имаше поливни системи, язовири, канали за отвеждане на водата от язовирите и отбиване за напояване. Като се разпадна всичко, като се разграби и накрая не остана нищо друго за крадене, обикновените хора видяха, че няма да я бъде тая и … и те с каруци и коли, почнаха да изтръгват бетонните плочи на каналите, докато и помен от напоителни системи не остана. Колко обори и плочници на къщи се направиха тогава.
Та тъй…
90-те наистина бяха време на преход. Преход всякакъв, дори морален. Хаос си беше тогава и време на умиране на ценности и идеали. Още помня думите на една позната:“На днешно време трябва да си пълен глупак да не можеш да крадеш и да се оправиш!“ Е… не всички го правиха и само те си знаят какви урагани на негодувание са бушували в честните им души, като са виждали всичко това. И наистина- на глупаци ги направиха!
Бай Петьо комшията