Инфлацията може да е един от критериите, които да се включат във формулата за определяне на минималната работна заплата в бъдеще.
Други елементи, които са били обсъждани в рамките на работна група с представители на социалното министерство, синдикатите и бизнеса, са коефициент на заетост, икономически растеж, безработица, производителност на труда, пише „Телеграф“.
В момента МРЗ се определя по проста формула в чл. 244 на Кодекса за труда. Текстът гласи, че минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца.
Той включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. На база на тази формула Министерският съвет неотдавна прие МРЗ за 2025 г. в размер 1077 лева на месец.
Краен срок
Тази формула обаче трябва да се промени, защото 15 ноември е крайният срок, в който в националното ни законодателство трябва да бъде транспонирана европейската директива за адекватните минимални заплати.
Срокът едва ли ще бъде спазен, като се има предвид, че не се знае кога реално ще заработи парламентът и ще започне да приема закони. Но е възможно, макар и да не е напълно сигурно, че за първи път по новата формула ще се определи минималната заплата за 2026 г.
Министерството на труда и социалната политика ще представи тази седмица в работната група с участието на синдикатите и бизнеса своя проект за промени в Кодекса на труда, с който се въвеждат изискванията на директивата.
Измененията са свързани с критериите за определяне и актуализиране на МРЗ и референтната стойност за оценка на нейната адекватност, посочиха от МТСП.
Съгласно европейската директива за определяне на минималната работна заплата държавите членки трябва да използват минимум няколко критерия.
Това са: покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се отчитат разходите за живот; общото равнище на заплатите, техния темп на нарастване и разпределението им; дългосрочните нива и тенденции на националната производителност.
Разходите за живот
Синдикатите настояват да се акцентира на разходите за живот. Бизнесът пък държи водещ критерий да бъде производителността на труда, която в последната година нараства с под 1 процент.
В момента работодателските организации са най-критично настроени към действащата формула, записана в КТ, а Асоциацията на индустриалния капитал в България дори я атакува в съда.
„Екипът на МТСП полага усилия за намиране на балансирани решения, които да не противоречат на изискванията на директивата“, посочиха в позиция от социалното министерство.
От ведомството разкриха още, че в КТ ще бъдат само вписани критериите, по които ще се определя минималната заплата. Конкретният механизъм, включващ формула, ще бъде определен в наредба на Министерския съвет.
Но за този механизъм също ще се търси одобрението от социалните партньори. Наредбата ще бъде приета до 3 месеца след обнародването на промените в Кодекса на труда.
„Основният дебат за механизма, по който ще се определя размерът на МРЗ, ще се проведе, след като се приемат критериите за определяне и актуализиране на МРЗ.
Различни варианти
Дотогава ще се обсъждат всички варианти, предложени в междуведомствената работна група, в която участват и социалните партньори“, посочват от социалното министерство.
От КТ „Подкрепа“ обаче искат двете неща да бъдат одобрени паралелно, а не едно след друго. „Няма да разглеждаме проектозакон, без да сме стигнали до методика.
Не е ясно какво ще се случи, ако се отмени чл. 244 от КТ и ако не се стигне до споразумение, този текст ще остане висящ“, коментира главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.
Синдикатите настояват минималната заплата ясно да бъде обвързана със заплатата за издръжка, тоест с минимума, който осигурява нормален живот. Единствените, които правят такива изчисления, са КНСБ.
За третото тримесечие на годината от синдиката са сметнали, че заплатата за издръжка на сам човек е нетно 1454 лева на месец.
Бяха ни представени три варианта на формулите за определяне на МРЗ и никъде нямаше заплата за издръжка, коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
По думите му държавата трябва да разпореди на Националния статистически институт да започне да смята заплатата за издръжка, нещо, което към момента прави само синдикатът.