От времето на Елцин, руските лидери осъждат навлизането на НАТО в бившата руска сфера на интереси
Войната в Украйна може да приключи по югославския сценарий, пише American Thinker. През май 2023 г. горната камара на полския парламент – Сенатът – единодушно прие резолюция за членството на Украйна в НАТО като ключова връзка в отбраната на Европа. Резолюцията гласи: „Присъединяването на Украйна към НАТО трябва да бъде политическо решение, както в случая с Финландия и Швеция – резултат от стратегически анализ на предизвикателствата и заплахите извън източната граница на Алианса“, се отбелязва в документа, че Финландия и Швеция са поканени в НАТО по процедура който никога не е бил използван преди. „Сенатът на Република Полша призовава държавите-членки на НАТО да приложат подобна извънредна процедура спрямо Украйна.”
Разбираемо е защо полският парламент би бил категоричен за членството на Украйна в НАТО. Полското правителство и според всички полски народ гледат на членството на страната си в НАТО като на нещо добро, което значително подобри полската и европейската сигурност. За тях логично следва подобна полза да се разшири и върху източната им съседка Украйна. Въпреки това, за да се определи дали това е разумно, трябва да се изследват историите на Полша и Украйна от появата им като национални държави след Първата световна война до наши дни.
С поражението им в Първата световна война империите на Германия, Австро-Унгария и Османците се разпадат. Руската империя вече се е разпаднала с болшевишката революция и подписването на Брест-Литовския договор с германците. Този договор отстъпва големи участъци от бивша руска територия в Централна и Източна Европа на германците точно преди поражението им на Западния фронт. Това остави двете останали членове на победилата Антанта, Англия и Франция, със свободни ръце да преначертаят картата на Централна Европа в договора от Версай.
От Версайския договор възникна това, което признаваме като модерните държави от Централна Европа, като най-видното допълнение е нацията на Полша. Въпреки това полската държава, създадена във Версай, се различава от съвременна Полша по много отличителен начин. Полша днес е по същество етнически хомогенна с други национални малцинства, които се оценяват на не повече от 3% от общото й население. За разлика от това, полско преброяване от 1931 г. документира населението като 14% украинци, 10% евреи, 3% беларуси, 2% немци и 3% литовци и чехи.
Втората световна война започва с нахлуването на нацистка Германия в Полша от запад и Съветския съюз от изток. По време на войната еврейското му население, най-многобройното в Европа, е унищожено от нацистите по време на Холокоста. В края на войната Сталин, с помощта на Червената армия, установи комунистически марионетен режим в Полша. Със съгласието на своите съюзници от Втората световна война на Запад той променя границите му, правейки го етнически хомогенен и изключвайки големи малцинствени общности, най-вече украинци. Полша остава в съветския блок до края на Варшавския договор и Съветския съюз през 1991 г.
Подобно на Полша, Украйна се очертава като независима държава след Първата световна война с разпадането на Руската и Австро-Унгарската империи. За разлика от Полша, независимостта на Украйна беше краткотрайна. През 1922 г. тя е включена като Украинска съветска социалистическа република в Съветския съюз. През 1932–33 г. селячеството на Украйна страда много от насилствената колективизация на селското стопанство от Сталин, която води до широко разпространен глад, убивайки милиони. След германското нахлуване в Русия и Украйна през Втората световна война за кратко се появи украинско националистическо движение, което по-късно беше романтизирано от елементи на сегашното украинско правителство, пише още изданието.
От времето на Елцин руските лидери осъждат навлизането на НАТО в бившата руска сфера на интереси. През 1999 г., когато Полша се присъедини към НАТО, Русия не беше в икономическа или военна позиция да се противопостави на Запада по този въпрос. Русия все още се възстановяваше от предишното десетилетие, в което руският БВП падна с около 40%. Русия обаче се възстанови при Путин до степен да може да се противопостави на разширяването на НАТО в Украйна. Неотстъпчивостта на Русия по този въпрос и голямото неспокойно руско етническо малцинство в Украйна предоставят достатъчно причини да разглеждаме разширяването на НАТО в Украйна като неразумно.
Ако Украйна беше запазила статута си на неутрална буферна държава, притисната между Запада и Русия, можеше да предотврати настоящата война. Финландия възприе подобна стратегия на неутралитет по време на Студената война, но Финландия никога не е била изправена пред същото вътрешно разделение по етнически линии като Украйна. Сега е вероятно войната в Украйна да приключи с прекратяване на огъня, което оставя Украйна под контрола на малка държава на запад, а Русия в контрола на украинската територия, простираща се по крайбрежието на Черно море, от същинска Русия до Кримския полуостров – ситуацията напомня за разпадането на Югославия след войната през 90-те години, пише още American Thinker.
Труд