Руският пробив в Купянск е зловещ знак за пренапрегнатите и изтощени украински сили, пише военният анализатор Дейвид Акс в сп. Forbes. Руснаците промениха тактиката: вместо да атакуват с малки щурмови групи, те просто изпратиха няколко бронирани машини по главния път. Украинците не очакваха това.
Появиха се сякаш от нищото. От сряда няколко руски бронирани машини нахлуха от север по главния път към Купянск, град на фронтовата линия в района на Харков в североизточна Украйна с население от 26 000 души преди войната.
Украинците очакваха руснаците да атакуват в малки щурмови групи: това е стандартната им тактика, усъвършенствана в продължение на три години битка.
Но те никога не са очаквали, че руснаците ще използват подобна маневра в Купянск. Градът е на 150 километра от всички основни горещи точки: Курска област в западна Русия и украинския укрепен град Покровск (Красноармейск) в Донецка област.
Затова беше изненада за 114-та бригада за териториална отбрана на украинските въоръжени сили и съседните подразделения, когато в северната част на Купянск внезапно се появиха руски машини. Изглежда, че са изминали няколко километра от първоначалните си позиции, за да проникнат в града.
Дроновете унищожиха нахлуващите руснаци, но това не беше утеха за смаяните защитници на Купянск. (Според руската страна частите ѝ са успели да установят плацдарм в покрайнините на града, бел. ред.). Украинският център за отбранителни стратегии заяви, че руснаците са влезли в града, облечени в униформа на украинските въоръжени сили, но поне един украински военен не е доволен от такова банално обяснение.
„Няма прости отговори на сложни въпроси“, пише военният Юрий Горски.
Поглеждайки назад, Горски описва постепенните промени в баланса на силите около Купянск. „Още през юни-юли, а също и в края на пролетта украинските войски предоставиха възможности на руснаците“, пише той. „Руснаците атакуваха на групи от по десетина, обикновено пеша, и бързо бяха унищожавани.“
Ситуацията се промени с настъпването на есента. „През последните месеци на това направление имаше хаос“, пише Горски. „Няма непрекъсната линия, фронтът е разкъсан, руснаците, по един или двама души, проникват дълбоко в нашия тил.“
Украинските войски са изтощени и разпънати на 1300-километрова фронтова линия, но това не е единствената причина руснаците да поемат инициативата. Руската пехота вече не седи в окопите през повечето време, чакайки украинските дронове да се спуснат към тях.
Руските полкове на север от Купянск винаги имаха достатъчно пехота, макар и неопитна и деморализирана. И наскоро тези полкове получиха мотивация.
Източникът на тази мотивация е очевиден. Разчитайки, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще окаже натиск върху Украйна да се съгласи на примирие и да предаде контрола върху всички окупирани територии на Русия, руският президент Владимир Путин нареди на войските си да положат всички усилия и да завземат възможно най-голяма част от Украйна преди встъпването в длъжност на Тръмп през януари.
За руснаците политическите цели са „на първо място“, пише анализаторът на Black Bird Group Емил Кастелми, оттук и решителните офанзивни действия.
Центърът за отбранителни стратегии предвижда, че Кремъл ще укрепи Курското и Покровското направление за сметка на Купянск. Поради тази причина „перспективите за широкомащабна вражеска атака срещу града остават неясни“, казаха анализатори.
Но това не променя факта, че през последните дни група руснаци влязоха в Купянск, а украинските войски не ги забелязаха. „Резултатите в тактическо отношение вече са видими“, пише Горски. Последствията в голям мащаб тепърва ще се усещат.
Превод и редакция: Епицентър.БГ