Майката на изчезналото момче Денка Илиева разказва, че той бил много доверчив. Снимка: Ваньо Стоилов
В издирването се включиха и от Планинската спасителна служба, от 13-годишното момче няма следа
От вторник към 13 часа, когато за последно е видян около дома си, от 13-годишния Николай Илиев от гурковското село Конаре няма никаква следа. В издирването му днес участват вече около 300 души – полицаи, горски работници и доброволци. Появиха се и представители на Планинската спасителна служба от Калофер, Троян и Банско с обучени кучета. Дойдоха и доброволци от Плевен и Ямбол, от първите часове тук има хора от Стара Загора и Бургас. В акцията се включват и много от местните, сред тях и жени. Издирването продължава и с помощта на дронове с монтирани на тях термокамери.
Издирвачите разшириха своя периметър, като обхождат терени на около 6 км от селото. Работят по карти, за да не дублират местата за проверка. Проверяват се всички къщи, включително и изоставените, както и кладенците в района. Появи се информация, че хора като Николай със Синдрома на Даун се привличат от водата, което наложи по-внимателно да се проверят водоемите наоколо, както и недалечния язовир „Жребчево“. Засега безрезултатно.
От полицията са разпитали близките и съседите на момчето, както и биологичния му баща, който живее в друго старозагорско село. Засега поне официално се отхвърля версията за отвличане с автомобил, но мнозина вече се питат защо поне домашното куче на Николай, което изчезна със синджира си заедно с него, не се връща вкъщи, както правят обикновено домашните любимци при беда.
Майката Денка Илиева продължава да твърди, че Николай изчезнал буквално за минути, докато тя го оставила за малко без наблюдение в двора на бедната им къща. Тя е в края на селото и от там започва гора.
По думите на майката, Николай е много доверчив, обичал да се представя пред непознати като Ники. Бил хиперактивен, но трудно подвижен, за да стигне сам надалеч. Пак според Денка, момчето излизало само с нея, самичко стигало едва до съседната къща. Не познавало района, за да знае примерно къде да се скрие. Не ходело на училище заради заболяването си.
„Никой нищо не ми е казал до момента. С кучето беше, сега не знам дали е с кучето вече. Снимка ми пратиха, но се оказа, че снимката е от вчера и не е открито детето. Районът не го познава. Никога не е излизал сам. Контактен е. Свободно говори с хората. Може да тръгне след непознат човек, доверчив е много. За минути излезе от къщата. Не може да измине дълго разстояние, трудно се движи, изморява се. Любимото му място са парковете. Обиколиха, нищо няма. В съседните села нямаме близки. Вече почти нямам надежда“, сподели майката на момчето Денка.
Наличните охранителни камери в Конаре били проверени, но и на тях Николай не бил видян. Според майка му, той бил излязъл до тоалетната по чехли, които лесно би загубил, ако трябва да върви по пресечени терени. Леко облечен и евентуално по чорапи – за него това би било истинско изпитание, ако трябва да прекара втора вечер сам навън.