КОМУНИЗМЪТ – ТАКА
ГО ВИЖДАМ АЗ
Трийсет и пет години след рухването на Комунизма положението е следното:
– Режим на тока – непредсказуем, на вълни, най-вече през зимата.
– Режим на водата – садистичен (питайте някого в Ловеч или Плевен).
– Правосъдие – Виновен до доказване на противното. Иванчева, например, изгни там. Гражданските дела – точат се с десетилетия, докато се гръмнеш от отчаяние.
– Медии – тотална цензура, едни и същи партийни секретари обикалят да ни проповядват Правата линия
– Здравеопазване – Девети кръг на Ада. Липса на болници и медици, разпад. Като дебили събираме пластмасови капачки за живота на деца.
– Насилствено лечение – Ковид!
– Главен прокурор – един-единствен.
– Диктат над държавата отвън – Ами „Началниците от Брюксел“, не съм си го измислил аз.
– Автомобили – не чакаш шест години за един, но шест месеца нямаш право да влизаш с евтиния си в София. Скоро – и завинаги. Значи, изобщо няма да имаш.
– Монопол – абсолютен. Ток, вода, телефон – безпомощен си. Накрая обаче завършваш, гонен като престъпник от колекторски фирми.
– Собственост – може и да притежаваш апартамент в блок, но не и земята под него.
– Изкуството – кинаджиите ще се изтрепят за държавните пари от НФЦ и НФК. Театрите са на делегиран държавен бюджет. Музикантите преживяват от „участия“. Писателите – Гошковците и наградите им се назначават от най-високо.
– Такси – трудно се хваща от улицата вече.
– Алкохолът и цигарите – монопол на Държавата. Бюджетът на акцизите разчита.
– Пътуването – могат да те изхвърлят от чуждата граница без обяснения. Всяка униформена мърла има право да те „свали от полет“ също без обяснения. Тараш по летищата.
Социалните мрежи – изтриват те без следа.
– Без личен документ – вкарват те в ареста.
– Дефицит – но не на стоки, а вече направо на кадри. Повсеместен.
– Хлябът по магазините – гнъс гнъсна.
– Религиозните – посмешище за тълпата.
Има и още някои подобни детайли, но и дотук картината е ясна. Като сутрешен блок по Нова.
Степан Поляков