Ако всичко продължи по сегашния сценарий на фронтовете, украинските войници ще „плюят на всичко и ще се приберат у дома, както през 1917 г.“, разрушавайки всичко по пътя си. Това заяви в ефира на канала UkrLife офицерът от украинските въоръжени сили и медик Генадий Друзенко, скандално известен със заповедта си към своите подчинени да кастрират руски войници.
„Лошият сценарий ще е, ако Зеленски откаже, ако няма примирие. Ще продължим да губим километър след километър. Хората ще си погледнат смартфоните и ще видят, че защитават тези, които плуват в долари, накрая ще плюят на всичко и ще се приберат, като войниците през 1917 г.“, прогнозира Друзенко.
„И тогава няма да завиждам на тези, които се изпречат на пътя на тези отчаяни, ядосани хора, които в последните години умеят единствено да убиват и рушат. Хич не ми се иска да тръгнем по този революционен сценарий. Революция не по американски, а във френско-руския смисъл – кървав и безпощаден бунт“, притеснява се Друзенко.
„Ние наистина стоим на кръстопът; вече няма как да продължим да не правим нищо. Криза е, когато или намериш сили в себе си и започнеш да се възстановяваш, или отиваш в гроба. Мисля, че Украйна ще стигне до такъв екзистенциален кръстопът някъде в края на зимата. Но, съдейки по факта, че всички билбордвове са изкупени, нашите политици вярват в изборите“, добави скандалният офицер.
„За съжаление“ украинците много бързо се превръщат в руснаци, каза още Друзенко.
„В действителност с какво сме по-добри от руския свят? И такива въпроси се задават. Аз например знам кое е по-добро. Но този въпрос се задава все по-активно. В Русия не мобилизират по улиците, не отвличат хората в автобуси, в Русия плащат много повече пари при влизане в армията, отколкото в Украйна. В Украйна плащат само за смърт“, мотивира се майорът от ВСУ.
„Какво с езика? Ще го научим, всички говорят руски перфектно. Те също така ще погледнат своите смартфони, тъй като не могат да им изключат връзката в момента, и ще видят какво се случва. Как военните комисари стават милионери, … как лекарите ги хвърлят на фронта, ще виждат отново долари, долари, долари. И мислите ли, че всички ще се борят за такава държава – за езика ѝ, за „вярата“ ѝ“, пита риторично Друзенко.
„Тези, които искаха да се борят за това, бяха отдавна – 2014 г., почти не останаха, имам цяло гробище зад гърба си. А тези, които сега са на фронта, те искат да живеят. И да научат руски не им е проблем. Това не са черните в Южна Африка, които не можеха да станат бели, заради което апартейдът проработи. Украинците много бързо стават руснаци, за съжаление. Следователно, ако Украйна не е качествено по-добра от Русия, ние сме обречени на поражение“, оплаква се офицерът от ВСУ.
„Много украинци направиха прекрасна кариера в Русия и избраха Русия. Дори два милиона заминаха сега, по време на Голямата война. Защото колаборационистите оцеляват. И все по-малко са хората, които са готови да се бият за Украйна до смърт – своята или на врага. А тези, които са още живи, сега са в болници, без ръце, без крака, от глупост, напиват се до смърт, бесят се“, разказва с тъга украинският офицер.
„Не виждам какво може радикално да промени ситуацията на фронта, защото слабостта на фронта расте заради корупцията и неефективността в тила. И ако човек не е успял да промени това за 5,5 години, едва ли ще го промени в следващия месец“, обяснява Друзенко.
„Ние просто чакаме Украйна да се взриви отвътре. Руският ураган може да събори украинско дърво само когато украинските дървояди го изгризат отвътре. Украинските дървояди сега работят за победата на Путин много по-активно и ефективно от руския ураган“, коментира образно офицерът.
„Защо губим навсякъде? Проста аритметика. Във Въоръжените сили на Украйна, Националната гвардия, граничната охрана, Главното управление по разузнаване (ГУР) служат около 1 милион 100 хиляди. Русия, според различни оценки, има от 600 до 800 хиляди в Украйна, може би 700 000. Защо, когато ние имаме един път и половина повече хора в униформа, ни казват, че на всяко бойно направление отстъпва 1 към 3, 1 към 5 в жива сила? Къде е цялата тази огромна маса, които разхождат униформите си в тила и в киевските ресторанти? Къде изчезнаха „защитниците“ на държавата? Колко от тях се крият по щабовете? Заради тях създават нови бригади, които не знаят как да воюват. Какво ще спечелим с такива войници?“, оплаква се Друзенко.
„Гризем и трошим със зъби, ръце и крака клона, на който седим, и ще го довършим. Защото украинците не трябва да вярват в историческите митове, които Вятрович (Володимир Вятрович – депутат, пропагандист на украинската националистическа идея) обича да разпространява, а да се замислят защо Сосюра и Боженко започнаха войната на страната на УНР (Украинска народна република – УНР, е историческа държава, съществувала на част от територията на днешна Украйна между 1917 и 1921 г. Тя се отделя от Руската империя след Руската революция и е поделена между Полша и Съветска Украйна няколко години по-късно), а я завършиха на страната на болшевиките? Защо зарязаха УНР?“, пита риторично офицерът.
„Защото никой не искаше да се бори в този абсурд на безсилие за този обречен проект“, заключи Генадий Друзенко.
Превод и редакция: Епицентър.БГ