Правят ново райониране на България: На Запад и Изток се сливат големи области, София става отделен регион / КАРТИ

Spread the love

Районирането на България – такова, каквото го познаваме – е отворено за промени. От това какво ще е новото разпределение на ниво Nuts 2 зависи и какви европейски средства ще може да получава всеки един нов район. За обществено обсъждане е качен законопроект, който предлага три нови варианта. Общото при тях е, че София като столица, която досега изкривяваше икономическите показатели на останалите общини в Югозападен район за планиране, ще бъде отделена като самостоятелна единица.

Защо е важно?

Припомняме, че шестте района на ниво Nuts 2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) са обособени през 2000 г., като през 2007 г. леко са променени заради изискване на Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.

През 2018 г. имаше дебати за промяна на районите и въпреки че са предложени множество варианти, до промяна така и не се стига.

Разделянето на страната на определени райони не е от значение само за статистиката, но и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски показатели на всеки един район зависи процентът на еврофинансиране по различните програми, част от политиката на сближаване на ЕС. Именно кохезионната политика цели да балансира различията в регионите, но в България те са прекалено големи и заради това все още ефектите не са по-категорични, въпреки че има напредък.

Така например двата въглищни региони – Перник и Кюстендил – не успяват да получават адекватно финансиране, тъй като те са част от Югозападния регион, а в него влиза и град София. Столицата изкривява картината на икономическите възможности. Това бе отчетено от доц. Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и генерален секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

По време на международната конференция „Справедлив преход в Перник“ преди 2 седмици доц. Ангелова съобщи, че се отваря нов прозорец за промяна на районирането, от което България трябва да се възползва.

Какви са новите 3 варианта?

Вариант 1 предвижда разделянето на страната на 4 района – Северен, Източен, Южен и Столичен. Според прогнози на Националния статистически институт (НСИ) при такова разделение се очаква броят на населението да бъде устойчив и след 2090 г.

При този вариант обаче има риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение увеличението на стандартното отклонение е 0.10%.

Вариант 1 на райониране

Предложеното райониране води до значителни промени в административното деление, като включва прегрупиране на областите и окрупняване на регионите, се посочва в документацията. Това създава необходимост от ревизия на статистическите данни, но също така носи редица стратегически предимства:

  • По-ефективно стратегическо планиране – новото райониране ще позволи по-добро съобразяване с икономическите профили и природните ресурси на регионите. Това ще улесни насочването на инвестиции в инфраструктура, туризъм и зелена икономика;
  • Фокус върху проблемните региони – реформата ще даде възможност за по-целенасочени мерки срещу демографския спад и икономическата изостаналост, особено в северната част на страната;
  • Подкрепа за ключови сектори – районирането може да засили развитието на стратегически индустрии като синята икономика по Черноморието, устойчивото земеделие по Дунав и индустриалните проекти в Южна България;
  • Подобрена транспортна свързаност – очаква се по-добро използване на транспортните коридори TEN-T и по-добра връзка между икономическите центрове и граничните региони;
  • Засилена регионална идентичност – обособяването на Северен и Източен регион ще улесни тяхното участие в трансгранични и европейски инициативи като „Синергия на Черно море“ и „FAIRway Danube“;
  • Насърчаване на полицентрично развитие – Новото райониране е съобразено с националния стратегически план за балансирано развитие, като се създават условия за укрепване на икономически центрове извън столицата.

Някои от предизвикателствата са свързани с прекъсване на статистическата съпоставимост на регионалните данни, както и с необходимост от координация при преструктурирането на регионалните съвети за развитие.

При Вариант 2 районите вече са 5 – Столичен, Западен, Югоизточен, Южен централен и Северен. В този вариант обхватът на два от регионите – Южен централен и Югоизточен остава непроменен спрямо сега действащата версия на класификацията.

Според прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Югоизточния регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2050 г., в Западния регион – до 2075 г., а в останалите региони и след 2090 г.

Вариант 2 на райониране

Няма риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение изменението на стандартното отклонение е -0.04 %.

Този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите.

Единственото предизвикателство в това отношение е извеждането на София (столица) като самостоятелен регион. Това дава повече възможности за проследимост на въздействието на водените политики.

При Вариант 3 районите отново са пет – Западен, Южен, Източен, Северен и София – град. Прогнозите на НСИ сочат, че общият брой на населението в областите на Западен и Северен регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2045 г., а в останалите региони и след 2090 г.

Няма риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение изменението на стандартното отклонение е -0.02 %, което е най-малкото в сравнение с другите варианти.

Вариант 3 на ново райониране

Предимствата тук отново са свързани с полицентричния модел и увеличаване възможностите за кандидатстване по програми на ЕС. Обединяването на области с различна степен на развитие ще позволи по-добро използване на европейските фондове, но крие риск от задълбочаване на междурегионалните различия, особено в големия Южен регион, се посочва в документацията.

В икономически план районирането ще насърчи взаимодействието между индустриално силни области като Стара Загора, Сливен и Ямбол и икономическия център Пловдив. Присъединяването към Южния централен регион може да доведе до по-добро икономическо взаимодействие с Пловдив и Хасково, които имат силно развита индустриална база.

Какво следва?

През 2025 г. Европейската комисия е насрочила процедура за преразглеждане на класификацията, което предоставя възможност България да участва с предложения за промени в териториалното деление и България има възможност да предостави мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“.

Това може да се случи само ако се постигне консенсус по един от вариантите. Ако предложенията за изменение бъдат одобрени, те ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.

След това Министерство на регионалното развитие ще изготви промени в Закона за регионално развитие, където новото райониране ще бъде регламентирано.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.

economic.bg