Мерки за борба с големите търговски надценки, както и спасяване на българското производство са залегнали в Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който е изготвен от Министерството на земеделието и храните. Нуждата от държавна регулация се появи след протести на граждани срещу високите цени чрез бойкоти на търговските вериги и срива в някои от секторите в земеделието. Проектът обхваща търговията с 22 основни продукта, като се въвеждат пределни надценки за търговците и минимални печалби за производителите. Също така се въвеждат изисквания за големите търговци 50% от предлаганите продукти в засегнатите категории да са български. Мненията на производителите са, че това ще има положителен ефект, но икономисти смятат, че държавата не трябва да се меси в цените и пазара.
„Цената на продукцията няма да се повиши, но когато се намали надценката, автоматично води до спад на продажната цена. Оттам се надяваме, че с тази еднаква конкурентна среда в търговската част ще доведе до това да няма натиск за цени и да се повиши качеството на българските млечни продукти. Защото кашкавал по 12 лева цена на дребно не е кашкавал. Защото един литър мляко струва 1,25-1,30 лв., за кашкавал трябват 10 литра мляко и ДДС-то прави 15 лева.“, това казва в интервю за вестник „Телеграф“ Димитър Зоров от УС на Българската агрохранителна камара.
„В тази цена няма нито производствени разходи, нито транспорт и опаковки. С този натиск на цените и продажбата на некачествени продукти води до това, че българинът се храни неправилно, но може да се каже, че това е буквално подигравка.“
„Ако някой производител или преработвател си позволи да начисли по-висока надценка или печалба на своята продукция и ако имаме уеднаквен краен пазар като надценка, тогава пазарът ще изхвърли този, който иска по-висока цена.“
„Ако аз продавам сирене по БДС, има друг производител, който го прави, но аз му слагам цена от 15 лева, а другият – 10 лева. В магазина с максималната надценка моето излиза 19 лева, а другото 13 лева, потребителят ще предпочете да си купи по-евтиното, след като качеството е едно и също. Затова първият етап ще затрудни системата. Съпротивата е голяма в момента и всеки се опитва да докаже, че това не може да стане и затова трябва да се търси най-малкото съпротивление и най-лесната реализация, а проблемът, както казват всички, е в крайния търговец.“, допълни Зоров.