Съпругата му Яна сподели във Facebook един от последните им разговори, в който Маринов описва ужасяващите условия на хората, които живеят в Газа – гладни, недостиг на храна и черен пазар с публикувани цени, достигащи десетки долара за елементите на продуктите
„Идва ми да крещя.“ Това са последните думи на Марин Маринов – българският капитан на далечно плаване и служител на ООН, загинал при въздушен удар по базата на организацията в ивицата Газа. Смъртта му разтърси не само близките му, но и цяла България.
Съпругата му Яна сподели във Facebook един от последните им разговори, в който Маринов описва ужасяващите условия на хората, които живеят в Газа – гладки, недостиг на храна и черен пазар с публикувани цени, достигащи десетки долара за елементите на продуктите.
„Готвачът каза, че имаше някъде на пазара телешко – 80 долара за килограм. Яйца, когато изобщо има, са по 10 долара броят. Килограм домати – 15 долара. Това, което се продава, често е откраднато от хуманитарните конвои“, пише той в съобщение до съпругата си. И добавя: „Стомахът ми се свива, когато чуя, че някъде другаде някоя изхвърля храна.
Маринов бе дългогодишен капитан на танкера, а в последната година – координатор на мисиите към ООН. На 52 години той владее пет езика и е баща на две пораснали деца. Родом от Ямбол, със скромен произход и безупречна репутация, Маринов е пример за отдаденост и професионализъм. Живее със съпругата си във Варна, докато семейството му остава в Ямбол.
Смъртта му настъпи на 19 март по време на удар по базата на ООН в района на Дейр ал-Балах. Освен него, шестима души от международните екипи бяха тежко ранени – сред тях граждани на Франция, Молдова, Северна Македония, Палестина и Великобритания. ООН обвини израелската армия, че танкът е стрелял по сградата, в която се е помещавал екипът.
Израел категорично отрече обвиненията. Говорителят на външното министерство заяви, че ООН не е извършила реална проверка на мястото и е прибързана с „необосновани и непрофесионални обвинения“.
Българският външен министър Георг Георгиев потвърди, че към момента няма капитан Маринов да е станал жертва на умишлена атака, но въведена, че военната обстановка в региона прави разследването изключително трудно.
Всичко още не е ясно кога ще се състои погребението на Марин Маринов. Близките му очакват допълнителна информация от Министерството на външните работи.
Един от последните му гласове в публичното пространство остава този на съвестен човек, който не се примирява с несправедливостта:
„Знам къде отивам. Знам, че там хората нямат какво я дадат. Идва ми крещя“.
