В поредния „перфектен“ български път, според Агенция „Пътна инфраструктура“, загина 12-годишната Сияна. Детето е станало жертва на пътен участък, за който от години валят сигнали за опасност. Родителите ще изпратят единственото си дете в затворен ковчег – последната гледка към любимото им момиченце им е отнета поради степента на нараняванията.
Бюрократично безсърдечие
Мастилото от некролога още не беше изсъхнало, когато от АПИ побързаха да измият ръцете си от отговорност. С впечатляваща скорост, достойна за по-добри каузи, чиновниците изстреляха заключението си – всичко с пътя било наред. Явно смъртта на едно дете не е достатъчен повод да се замислят дали наистина е така.
Статистиката крещи, институциите са глухи
„Там нещата излизат извън контрол особено когато завали дъжд“, споделят местни жители. Десетки сигнали потъват в административното блато, докато катастрофите продължават да се трупат една след друга. Часове след трагедията със Сияна – нова катастрофа на същото място. Сякаш съдбата се подиграва с „експертните“ заключения на АПИ.
Репортерски риск
В абсурден обрат на събитията, репортер, опитващ се да покаже колко е безопасен участъкът според АПИ, за малко не се превърна в поредната статистика. Документираният момент е поредното доказателство за „отличното състояние“ на пътя, което чиновниците така разпалено защитават от климатизираните си офиси.
Административен цинизъм
Докато семейството на Сияна преживява най-черните си дни, административната машина продължава да мели празни приказки. Години наред различни организации алармират за смъртоносните условия на този участък. Отговорът? Класическо бюрократично вдигане на рамене и папки със „становища“.
Гневът на безсилието
Търпението на хората има граници. Когато загубиш най-скъпото, когато системата те смачка с равнодушието си, когато институциите се крият зад параграфи вместо да поемат отговорност – тогава остава само гневът. И както историята често ни показва, той рядко остава само на хартия.
Трагедията със Сияна е поредният вик в пустинята на българската бюрокрация. Докога още деца трябва да загиват, за да се размърдат институциите от удобните си столове?
Дунав мост