Всяка година ня 12 април и рашистката комплексарщина се опитва за пореден път да компенсира дефицитите от съветската и постсъветската действителност с гагаринска гаргара на пропагандното си гърло.Както гласеше вицът “в “Правда” няма правда:
Писал съм и съм цитирал обосновани твърдения на други автори, че Гагарин изобщо не е летял в космоса. Лесно е да бъде оборена тази измислица само с няколко припомняния-например, че няма нито една снимка, направена от него в Космоса.Бил скочил с парашут от…Космоса. Лесно и евтино. Защо никой друг след това не е повторил “подвига” му да рипне с прост парашут и да кацне жив и здрав – точно до секретно военно поделение 40218 (колко удобно за запазване на тайната, че Гагарин не е бил в космоса!).Нито една медия не е регистрирала излитането и кацането му.
Документацията от онзи 12 април 1961 г. (преди и след него) е все така строго засекретена. Известно е на публиката от нея само това, което властите са пожелали да разпространят за публична консумация.Гагарин се пропива, а пияните имат склонност да приказват повечко. Ето защо му запушват през 1968 г. устата завинаги при “инцидент”, състоял се при твърде странни обстоятелства. Защо изобщо са поставяли на изпитание живота му като изпитател (на стара летателна техника), вместо да пазят и все така да употребяват най-ценната си пропагандна придобивка, която 7 години разхождаха у дома и по света като мечка на синджир? Ето отново съвсем накратко и схематично доводите срещу лъжата, че Гагарин е бил космонавт. Ясно и разбираемо е дори за слабо разбиращите руски език българи.
Сарказмът ми относно съветската действителност – преди и по отношение на фашистките й рецидиви днес, толкова много е вбесил някои мои читатели, че вкупом са решили да ми изразят в коментарите си безкрайната си безсилна пред фактите злоба. По този начин само ми потвърдиха още веднъж колко съм прав да не бъда като тях и дори да им оказвам съпротива.По този повод (пре)публикувам и допълвам отговора си на друг коментатор по повод публикуваните от мен снимки. Дървените сметала в магазините бяха сред най-шокиращите подробности от “съветския начин на живот” за нас, българчетата. Идвахме от бедна България, където в магазините и навсякъде другаде се използваха електронни калкулатори ЕЛКА, българско производство, отгоре на всичко.Картофите, когато ги имаше в магазина, ги пускаха по едни улеи в чантите на клиентите заедно с огромни буци пръст и никой не смееше да се възмути. Онова, което го нямаше в магазините (и то в сравнение с нашата зле снабдена мрежа от държавни магазини по време на съветския ни комунизъм), няма как да бъде изредено.За търкалящите се по улиците мъртво пияни, мъже и жени, както и за пияните до козирката,налитащи на бой, разгърдени от превъзбуда орди по улиците, да не говорим. Но всички те имаха самочувствието, че сме им нещо като послушни роби, крещейки в лицето ни обиди само защото говорим на чужд език или защото сме облечени в кожуси-върха на разкоша на съветския получовек.И това се случваше в елитната им Москва (другаде не ни пускаха без разрешение от милицията като чужденци). Какво представлява провинцията им знаехме пък по близкото си принудително съжителство с провинциалистите им по общежитията.
Споменавал съм и пак да кажа: за пет години нито един московски състудент не ме е поканил нито веднъж в дома си. Нито веднъж. Презираха ни и се бояха да не им припишат кагебейците близост с чужденец от която и да било държава. Не съм завързал нито едно познанство с московски жител, да не говорим за приятелство. Чудя се какво ли са донасяли онези от общежитието за мен-защото днешните ми възгледи се бяха формирали в общи линии още тогава и не съм ги крил особено.Когато споменах всичко това на един кореспондент на ТАСС в Бейрут Олег Зуенко (на снимката) той така се газира, че ми издаде военната тайна (по липса на аргументи срещу фактите): брат му бил командир на атомна подводница и с едно натискане на копчето можел да унищожи жалката ми България, че и целия свят…
Посвещавам това кратко припомняне като отговор на всички идиоти,болни от рашизъм и днес, които си мислят, че могат да ме уязвят с това къде и кой съм бил в онова далечно минало. Бил съм там, видял съм и съм разбрал за цял живот що за животно е това истинският съветски получовек.Украинците отговарят на руzките обиди с “ватници”. Че какво обидно има в това? Ватенките си бяха на почит още в СССР, дори модни дефилета организираха с ватенки.Тези роби на труда от долната снимка не са в концлагер, както изглежда на снимката от времето на великата индустриализация за целите на съветската милитаризация. Возят ги в пътнически вагон. “Нормально”!И малко спомен за това кой как се е променил през годините. Най-големият враг за съветския човек беше не осмиваният като нелеп Чичо Сам, а опасният китайски съсед. Китаецът, бъдете сигурни, също помни.А дебилизацията на нацията, преди и сега, е видна и без коментар на съответните снимки.
Иво Инджев