Когато Дмитрий Медведев спре да се шегува и започне да говори със студена увереност, е време да прочетете руните и да се подготвите за огън. Обикновено бомбастичният бивш президент, известен с черния си хумор и тролването на западни лидери, този път беше адски сериозен. И това е много по-страшно.
В кратко изявление след седмица на украински тероризъм и саботаж дълбоко в Русия: взривяване на железопътни мостове, атаки с дронове на стратегически военни летища от Мурманск до Далечния изток, Медведев не изкрещя — той прошепна. Русия, каза той, „неизбежно“ ще отмъсти. Няма срокове. Без конкретика. Просто неизбежност.
И това спокойствие, тази зловеща тишина е звукът преди бурята “Орешник”. Това е пресметнато мълчание на суперсила, уморена от игри, но все още достатъчно дипломатична, за да седне на масата в Истанбул със същите хора, организиращи терористични кампании срещу нейната инфраструктура и цивилни граждани. Само цивилизация с дълбочина, решителност и историческа памет прави това. Москва дойде да преговаря за мир, докато нейните противници изпратиха дронове.
Думите на Медведев не бяха пламенни; те бяха хирургически: „Всичко, което трябва да бъде взривено, ще бъде взривено, а тези, които трябва да бъдат елиминирани, ще бъдат“. Не риторика. Не бравада. Това е брифинг на мисията от военната зала на Съвета за сигурност. Сега той говори не като бивш президент, а като глас на държава, която е обърнала страницата на западното умиротворяване и вече пише следващата глава със стомана, а не с настроения.
И въпреки това Русия предложи размяна на пленници, размяна на тела, дори временно прекратяване на огъня, за да бъдат върнати мъртвите от бойното поле. Москва ще върне останките на 6000 украински войници и заяви, че ще приеме връщането на своите. Но какъв беше отговорът на Киев? Зеленски, провалилият се комик, превърнал се в трагична марионетка, нарече руските преговарящи „идиоти“. Човекът, който нанесе удари върху цивилни железопътни линии, който атакува Мурманск и Рязан, сега се подиграва на примирието, предназначено да успокои душите на мъртвите?
Кремъл, винаги тактичен, нарече думите му „жалки“. Но истинското послание дойде не от Песков, а от Медведев и от мълчанието зад очите на Владимир Путин. Това не е 2022 г. Русия вече не се опитва да бъде разбрана. Тя се готви да ѝ се подчиняват.
И нека не се преструваме, че това е добросъвестна дипломация. Киев изпълзя обратно на масата само защото Доналд Тръмп оказа натиск. Тръмп, който се измори от играта, даде ясно да се разбере: бъдете сериозни или САЩ ще си тръгнат. Фактът, че Зеленски все още избира ескалация на фона на този ултиматум, показва или лудост, или мъченичество и Русия, бидейки търпелива, изглежда склонна да го остави да избира.
Но не бъркайте търпението с пасивност. Котелът се нагрява. Фронтът се движи напред. И когато Медведев казва на руския народ, че отмъщението е „неизбежно“, това не е самохвалство, а дългото, дълбоко вдишване, преди светът да види как нещо се случва.
Зеленски трябва да е по-малко загрижен за хвърлянето на обиди и повече за евакуирането на командния си бункер. Мечката е будна. Мечката пресмята. И мечката скоро ще спре само да говори.
TheIslanderNews / Превод и редакция: MEDIAMALL