Какво би станало, ако България влезе в еврозоната и приеме еврото за своя валута? Цени като в Европа – доходи като в Третия свят
Има една фраза, която често се повтаря в публичното пространство: „Не е важно какви са разходите, ако приходите са високи.“ На пръв поглед логично. Но в реалността, в която живее българският гражданин – това звучи като лоша шега.
За мнозина животът в България – страната на компромисите и сега е непосилен.
Над 2 милиона български пенсионери преживяват всеки ден в режим на оцеляване. Огромна част от тях получават минимални пенсии, които не позволяват достоен живот. Изборът им е ежедневен и жесток: лекарства или храна, храна или отопление, ток или вода. А когато зимата се проточи, компромисите стават още по-болезнени.
Да не говорим за работещите бедни – онези стотици хиляди българи, които се трудят за минимални заплати и се опитват да отглеждат деца в една среда, в която всеки лев е от значение, всяка промяна в цените – удар под кръста.
Какво е положението в Палма де Майорка – една реална европейска икономика.
Намирам се в Палма де Майорка, Испания – известен курортен град, пълен с туристи, сезонни работници и местни жители. И макар това да е „европейски рай“, цените в обикновен магазин тук звучат така:
6 яйца – 1.95 €
Хляб – от 1.70 до 3.95 €
Кашкавал (100 г) – от 1.95 €
Филаделфия – 3.10 до 3.70 €
Масло (200 г) – 2.50 €
Прясно мляко (1 л) – 2.50 €
Минерална вода (6 л) – 1.60 – 1.95 €
Бисквити – от 1.30 до 3.50 €
Бира (кен 330 мл, 12 бр.) – от 5.95 до 11.50 €
Цените не са ниски, но това е икономика, в която минималната заплата е 1134 евро (данни за 2025), а средната – над 1700 евро. Тоест – пропорцията между доходи и разходи е балансирана, макар и предизвикателна.
А в България?
В България много хора се опитват да оцелеят с минимална заплата от 933 лева бруто (около 480 евро нето). При това, цените в родните магазини вече не са далеч от тези в Западна Европа, а в някои случаи – дори ги надминават. Особено когато става дума за месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци в сезона им.
Цените се европеизират, но доходите не мърдат. И когато политиците обясняват колко добре върви икономиката, си струва да погледнат не към графиките, а към пазарската чанта на пенсионера, работещия родител или младежа на първа работа.
Моето скромно мнение е, че в Палма де Майорка местният жител живее с достойнство при тези цени, а в България същите цени ще И означават лишения и дългове. И не – това не може да се обясни с курортния характер на Майорка или с туристите. Това е икономически стандарт, базиран на уважение към труда и човешкия живот.
А у нас… компромис след компромис. До кога?
Лилия Божкова