Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за специализираната финансова медия MNI, като добави, че лихвените проценти както в България, така и в еврозоната са близки до неутралните.
„Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 година и през 2026 година ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване“, обясни Радев. Изявлението му идва след като миналата седмица Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха положителни оценки за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 година.
Рискът от инфлационни различия остава нисък
Според управителя на БНБ, предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък. Годишната инфлация достигна 4 процента през март поради промените в административно определяните цени и прекратяването на свързаните с пандемията мерки, преди да спадне през април до около 2,8 процента.
БНБ ще подкрепя усилията на правителството да наблюдава динамиката на цените в периода на двойното обозначаване на цените след въвеждането на еврото. Радев заяви, че опитът на други държави от еврозоната, както и оценките на Евростат, показват, че ефектът от приемането на еврото върху инфлацията е „като цяло незначителен и краткотраен“.
Сравнение с опита на Хърватия
Хърватия, която въведе еврото през 2023 година, направи това на фона на силен недостиг в предлагането, нарастваща инфлация в световен мащаб и агресивно затягане на паричната политика. България, от друга страна, прави това на фона на повишени геополитически рискове, каза Радев, но добави, че това не трябва да променя основите на прехода.
„Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена“, коментира управителят на БНБ.
Солидни макроикономически основи
При нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и икономика, която доказа устойчивостта си при неотдавнашните глобални сътресения, България влиза в еврозоната с „много солидни“ макроикономически основи, каза Радев. Високите нива на ликвидност в българската банкова система предполагат, че намаляването на задължителните минимални резерви от 12 процента на 1 процент най-вероятно няма да окаже голямо влияние върху инфлацията.
Радев отхвърли и всяко внушение, че решението за отпадане на лева е непопулярно. „Както в много други държави, обществените тревоги, свързани с приемането на еврото, често се засилват и използват от някои политически участници за краткосрочни ползи. Тези гласове обаче далеч не са мнозинство в парламента“, заключи той.
Дунав мост