В последните години животът под наем се превърна от временна необходимост в дългосрочна реалност за голяма част от младите хора в България. Поколението, което някога вярваше, че със стабилна работа и спестявания ще може да си позволи собствено жилище, все по-често се сблъсква с пазарна действителност, която изглежда непреодолима, пише Дарик нюз.
Пазарът на имоти: Реалност срещу възможности
Средната цена на квадратен метър в София към юни 2025 г. надхвърля 2 300 евро, а в Пловдив, Варна и Бургас тя варира между 1 300 и 1 800 евро. Само за последните три години стойностите са се увеличили с над 35%. Този ръст се дължи на няколко фактора: ограничено предлагане, инвестиции в недвижими имоти като сигурен актив, ръст в краткосрочните наеми (Airbnb), както и засилен интерес от чужденци.
Паралелно с това, средната заплата в страната се движи около 2 000 лв. нето – което прави идеята за покупка на жилище почти абсурдна без сериозна помощ от родители, наследство или заем с дългосрочна обвързаност.
Заплата срещу ипотека: Мисията „първи дом“
За млад човек с доход от 2 000 лв. месечно, ипотека за апартамент от 80 000 евро означава вноска от минимум 1 000 лв. на месец – при условие, че има спестени поне 20% от стойността за първоначална вноска. Много банки вече изискват стабилна кредитна история, без други задължения, а някои и поръчител.
„Виждам всеки ден как двойки с добро образование и работа отлагат покупка на жилище, защото не искат да станат заложници на ипотека за 30 години при тези условия“, споделя брокерът Гергана Тодорова от София.
Личните истории зад статистиката
Анелия и Виктор са млада двойка от Пловдив – тя е учителка, той програмист. „Имаме общ доход над 5 000 лв., но при инфлацията и разходите за дете, просто не можем да спестим за първоначална вноска. Вече пета година сме под наем.“
Нели, 29-годишна юристка от Варна, разказва: „Постоянно чувам, че щом нямам собствено жилище, не съм „стигнала никъде“. Но не мога да си позволя апартамент в града, където работя. Това е реалността.“
Емоционалната цена на несигурността
Освен финансовата страна, животът под наем носи и психологически последици. Много млади хора споделят, че се чувстват в застой – не могат да планират семейство, не смеят да инвестират в обзавеждане или дори в кариерни промени.
Как е в Европа?
За разлика от България, в страни като Германия и Австрия животът под наем не се възприема като провал. Държавите предлагат сигурност чрез дългосрочни договори, контрол на наемите и социални жилища. Според Евростат, близо 49% от младите хора в Германия живеят под наем, но при добри условия.
В България обаче защитата на наемателя е слаба, договорите често са устни, а контролът върху пазара – минимален.
Проблемът не е, че младите не искат да поемат отговорност. Проблемът е, че системата им поставя невъзможни условия. Ако искаме бъдещето на България да остане тук – с хора, които създават, инвестират и се развиват – трябва да създадем среда, в която домът не е лукс, а възможност.