Китай, Индия и Русия диктуват нов ред, Европа загива в зелени утопии, а България – в демографски колапс. Ние сме от грешната страна на историята. Три от четирите най-силни икономики в света се срещнаха в Китай със заявка за нов световен ред. Какво означава това за глобалната икономика? Как изглеждат на този фон Европа и България – с деиндустриализация, некомпетентни елити и тревожна демографска криза? Явор Дачков разговаря с икономиста и предприемач Васил Велев. Според него перспективите за българската икономика са мрачни заради задълбочаващите се дефицити, липсата на квалифицирана работна ръка и политическите грешки в ЕС. Влизането в еврозоната е по-добро решение от валутния борд – прагматичен избор, който няма да доведе нито до политически, нито до икономически сътресения. Разговорът е записан в Ехо Медия Студио на 5 септември 2025 г.
Видяхме в Китай лидерите на три от четирите най-големи икономики да се държат за ръце и да се усмихват в едно ведро настроение. Хората, които се бяха събрали там, говориха за нов световен ред, който да е по-справедлив, от който да печелят всички, а не един да печели за сметка на друг. Свят, в който има място за всички. Говореше се за развитие и всъщност за сигурност в този свят, която да е сигурност за всички, а не сигурност на един за сметка на друг. Тези три най-големи икономики, три от четири, всъщност са и трите най-големи военни сили, пак три от четири. Но това не личеше да бъде военен съюз срещу някого, а самочувствие на страни, които могат да се защитят и могат да отстояват ценности, които не виждам защо да не подкрепяме.
Сравнявайки развитието на страните от 1990 до 2018 г., Китай е достигнал ръст от 2162%. Тоест увеличил е икономиката си 21 пъти за този период. Това са данни на Световната банка, по съпоставими цени. Европейският съюз – 213%. Две хиляди срещу 213%. Във Виетнам ръстът е 1000%. Индия – 872%. Сингапур – също, нека да сме наясно, там има авторитарно управление, просветен авторитаризъм, и те тръгват от високо ниво. Ако някой може да ме упрекне, че в Китай тогава не са знаели, че оризът е гарнитура, то в Сингапур знаеха. Там са 728%. Малайзия – 709%. Турция – близо 600%. Египет – 470%. Обединените арабски емирства – монархия – 441%. България – 136%: тръгнала по правилния път и стигнала до 136%. Гърция е по-зле – 134%. Украйна – 41%. Данни на Световната банка. Тоест няма гаранции и доказателства, че нашият модел на управление на обществото води до най-добри резултати. А каква е целта на управлението? Целта на управлението е хората да живеят по-добре. Виждаме къде това се реализира. И се оказа, че ние сме се самоизолирали от света, въобразявайки си, че сме центърът на Вселената.
Картината е не просто тревожна, тя е отчайваща. Преди началото на промените, в последните десетилетия на социализма, в България се раждаха между 120 и 140 хиляди деца годишно, като постепенно броят намаляваше към 120 хиляди. Тези хора днес вече са пенсионери и излизат от пазара на труда. На тяхно място влизат тези, които са се родили след началото на прехода. Тези, които сега навършват 18 години и влизат на пазара на труда – около 60 хиляди – се заменят от над 100 хиляди души, които се пенсионират всяка година. И това ще продължи поне следващите двайсет години, независимо какво ще се случи и дори ако раждаемостта започне да расте. Това не може да се промени със задна дата. Тоест през идните две десетилетия ще губим по 40–50 хиляди души от пазара на труда по чисто демографски причини, без да броим миграцията.
Гласове