Гражданинът Любомир Киров притежава както българско, така и украинско гражданство. Съгласно действащото законодателство на Украйна, лицата с украинско гражданство имат определени задължения, когато се намират на територията на страната, включително и мобилизация.
Това заяви Министерството на външните работи (МВнР) на Република България относно задържането на български гражданин на територията на Украйна. Прессъобщението на МВнР дойде след твърдения на бащата на 28-годишния Любомир, че той е бил отвлечен докато е бил на улицата.
„Министерството на външните работи поддържа активна комуникация както със семейството на г-н Киров, така и с компетентните украински институции. Българската страна следи внимателно развитието на случая и полага всички усилия в рамките на своите правомощия за оказване на защита на неговите права“, написаха още в позицията си от ведомството.
В същото време бащата на младия мъж настоява, че синът му е жертва и моли българската държава да се намеси.
Към този апел се присъедини и Николай Попов – бащата на трагично загиналата Сияна, който застава зад семейството на Любомир. В своя позиция той написа:
„Не разбирам цялото злорадство и полемика по казуса с Любомир Киров, изпратен насила на фронта. Имал ли украинско гражданство, нямал ли, хубаво било да се биеш на фронта.
Световната политика и конспирация се намесиха. Това е един не чак толкова сложен казус.
Украйна не признава двойно гражданство, а Любомир има българска лична карта издадена на 19.09.2017 год. Също така има издаден в България акт за раждане.
Любомир е наш сънародник-българин. Като българин има право на съдействие от българската държава!
Като баща загубил детето си се отзовах на молбата за помощ дошла от друг баща – бащата на Любомир, чрез наш общ познат. Публикувах информацията за Любомир и продължавам да твърдя, че България трябва да направи всичко необходимо за да го върне.Вече разбирам и колко е вярна приказката, че на българския казан в ада няма пазач. Ние сами се бутаме към дъното, делим, разделяме.
Преди русофили, русофоби, леви, десни и всякакви други сме българи! Всички!“
Думите на Николай Попов са категорично напомняне, че в сърцевината на този случай стои не геополитиката, а съдбата на един млад човек и болката на неговото семейство.
Въпросът остава открит – и поставя България пред трудния тест дали ще успее да даде адекватен отговор на молбата за помощ на едно семейство, което вярва, че държавата е длъжна да защити своя гражданин.