| Жилищният комплекс „Люлин“ е разположен в северозападната част на София и е включен в едноименния административен район „Люлин“ на Столичната община. Комплексът е наименуван на съществуващата планина Люлин и е най-големият жилищен комплекс в България. По официални данни от 2023 г., населението му е 118 765 души. На запад Люлин граничи с Околовръстния път и квартал Филиповци, на север – с квартал Обеля, а на североизток – с кв. „Модерно предградие“ отвъд бул. „Европа“. Южната част на комплекса е близо до Западен парк – един от големите градски паркове в София. През средата на 60-те години на ХХ век ИПП „Софпроект“ получава задание да проектира голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София. Тогавашният квартал Модерно предградие е застроен с амортизирани сгради и почти без инфраструктура. Първоначално комплексът се нарича ж.к. Модерно предградие. Проектът е разработен от колектив на „Софпроект“ с ръководители арх. Неделчо Паскалев и арх. Кирил Бочков и завършен през 1969 г. Планът предвижда комплексът да се състои от 11 микрорайона, организирани около две перпендикулярни главни улици – днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“ – и централна зона с административен и културен обществен център. В микрорайоните се предвиждат многоетажни паркинги, магазини, училища, детски градини и спортни съоръжения. Планът включва и реконструкция на булевардите „Баба Парашкева“ и „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“ и бул. „Сливница“) с кръстовища на две нива за бързо придвижване. Строителството започва през 1973 г. и първоначално обхваща микрорайон 3, а по-късно се навлиза във втори и първи микрорайон. Следват строежите на микрорайони 6, 4, 5 и 7. Настаняването в готовите жилища започва около 1975 г., а първите автобусни линии свързват комплекса с пл. Сточна гара. Около 1976 г. комплексът получава името „Люлин“. През 1978 г. се открива първата тролейбусна линия до квартала, а през 1980 г. се преномерират автобусните линии. До средата на 80-те години са завършени останалите микрорайони (8–10), като част от тях остава незавършена откъм бул. „Европа“. Първоначално предвидените спортни съоръжения, главният обществен център и многоетажните паркинги не са реализирани. Линията на метрото, свързваща Люлин с центъра на София, е пусната частично през 1998 г., а през 2009 и 2012 г. тя е разширена и свързана с втори метродиаметър. Комплексът е разделен на 10 микрорайона: Микрорайони 1–5 – между Околовръстния път и бул. „Панчо Владигеров“. Микрорайони 6–7 – южно от булевардите „Царица Йоанна“ и източно от „Панчо Владигеров“. Микрорайони 8–10 – между бул. „Европа“ и бул. „Царица Йоанна“. Основното жилищно строителство е едропанелно и се извършва по серии Бс-2-69 и Бс-69-Сф. В някои части са построени ЕПК-сгради и „кипърски“ общежития (Люлин 1, 5, 6 и 7). Новото строителство е съсредоточено около метростанциите и центъра на комплекса, докато в североизточните части на Люлин 9 и 10 има еднофамилни къщи и нови кооперации. До 1980 г. блоковете в първите седем микрорайона се номерират по система, включваща две двуцифрени числа с тире, като броят на числата показва броя на входовете. През 1980 г. тази система е заменена с единна номерация за целия комплекс, която е в сила до днес. Според нея първата цифра на трицифреното число обозначава микрорайона – например бл. 332 е в Люлин-3, бл. 629 – в Люлин-6. Микрорайони 1 и 10 използват номера 0хх и 1хх. Някои нови сгради не получават номера. |