България е по-готова за еврото, отколкото беше Хърватия, но еврото не гарантира по-висок стандарт, заяви Кристалина Георгиева – управляващ директор на Международния валутен фонд, по време на конференцията „България на прага на Еврозоната“. Тя събира ключови фигури от света на финансите в София.
Конференцията е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година и се организира от Министерството на финансите и Българската народна банка. Участие в събитието вземат министър-председателят Росен Желязков, Кристалина Георгиева, председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, финансовият министър Теменужка Петкова, управителят на Българската народна банка Димитър Радев, Валдис Домбровскис, който е комисар за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването, Пиер Граменя – управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева описа влизането на България като „трудно заслужено постижение“. Тя изрази очакването повече хора да идват на „нашите прекрасни плажове и да изразходват своите евра в нашата икономика“.
„Искам да бъдем здраво стъпили на земята. Еврото не гарантира по-висок стандарт на живот от само себе си“, допълни Георгиева.
Тя заяви, че е нужно тази стъпка да се обедини с добри политики, за да се повишат покупателната способност на България и стандарта на живот.
Георгиева отчете и рисковете пред българската икономика, включително бум на ипотечните заеми в България и скока на цените на имотите, които „скачат главоломно“. По нейни думи това се вижда и в България и в други икономики, които прегряват.
„България е изправена пред трудни предизвикателства, населението се смалява, изтичането на мозъци продължава да ни удря“, каза тя и подчерта, че са нужни отговорни политики за справяне с тези проблеми, като в това число влиза и фискална дисциплина.
Тя изреди ползите за Хърватия, когато страната беше приета в еврозоната през 2023 година.
„България е още по-готова, повече от готова, благодарение на Валутния борд, мерките, които сме взели, държавната политика за осведоменост за преминаването от лева към еврото. Има лека носталгия. Това, което е по-притеснително е политизирането на тази носталгия. България обаче ще има още по-големи ползи от присъединяването към еврозоната, каквито вече има от евроинтеграцията. Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние“, отбеляза Георгиева.
Председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард обясни, че реалните ползи от приемането на еврото са просперитет и сигурност.
„През последното десетилетие брутният вътрешен продукт в България се повиши от 1/3 до 2/3. Това се случва благодарение на сериозна интеграция в европейската икономика и еврозоната. 65% от износа на България отива в Европейския съюз. 45% от него е в еврозоната“, коментира тя и допълни, че за българските фирми, независимо дали са големи корпорации, или малки и средни предприятия, няма да има никакъв разход за конвертиране на валутата. Средните и малките предприятия ще спестят 1 милиард евро на година от обменните разходи.
Лагард беше категорична, че „вратата към европейските капиталови пазари се отваря широко за България. Макар че нямаме още единен капиталов пазар, вие ще имате думата на масата, за да се случи този съюз“.
Тя изтъкна, че до момента България е положила огромни усилия, за да покрие критериите за влизането на България в еврозоната, но има още реформи за правене.
„Рискът, който в миналото сме наблюдавали, е след приемането на валутата държавите изведнъж да се уморяват. Казват си „още реформи ли“, отстъпват назад и се предават. Това е огромна грешка, която може да настъпи и би била в ущърб на българския народ. Онези държави, които продължават да се интегрират в еврозоната, печелят в сравнение с онези, които лежат на стари лаври“, заяви Кристин Лагард.
Тя призова българските власти да не предават доверието, което европейските институции са им гласували.
Премиерът Росен Желязков откри конференцията, посветена на влизането на България в еврозоната, като посочи, че целта на България не е просто да влезе в еврозоната, а да бъде пълноценен неин член.
Той нарече решението „стратегически избор, който затвърждава мястото на България в Европа“. Желязков изтъкна някои от ползите на смяната на валутата като по-ниски разходи за превалутиране за бизнеса и гражданите, защита от външни шокове и други.
Желязков заяви, че влизането на България в еврозоната е „признание за последователната работа на поколения български политици“, а „пътят не беше лесен и кратък“, но днес „България е едно по-добро място за живеене и бизнес благодарение на този процес“.
Премиерът подчерта, че през годините доверието на българите е било сериозно подкопавано от антиевропейски политически играчи, каквито днес има във всяка държава членка.
„У нас те използваха неверни внушения, спекулативни твърдения и дори страх. Въпреки това ние продължаваме да избираме със сърцето си европейски път“, каза той.
След конференцията се очакват съвместни пресконференции на председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард и управителя на БНБ Димитър Радев и съответно на еврокомисаря Валдис Домбровскис и българския министър на финансите Теменужка Петкова.
Оф нюз