Всеки пети гражданин на Хърватия е принуден да работи допълнително, за да покрива месечните си разходи. Това показват данните от най-новото проучване на платформата за търсене на работа MojPosao, част от международната група Alma Career. Според резултатите, 21% от анкетираните съчетават основната си работа с втори трудов ангажимент, а други 35 на сто сериозно обмислят тази стъпка.
Цената на живота надхвърля доходите
Хърватия се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 година, което доведе до значителни промени в икономиката на страната. Въпреки че статистиката отчита ръст на възнагражденията, инфлацията и поскъпването на основни стоки и услуги изпреварват увеличението на доходите.
Според данните от проучването, средната нетна заплата в страната за третото тримесечие на 2025 година възлиза на 1539 евро. Тази сума обаче се оказва недостатъчна за много домакинства.
„Една заплата вече не е достатъчна за покриване на разходите за жилище, храна и гориво,“ споделят участници в анкетата, цитирани от местни медии.
Синдикатите и икономическите експерти в страната изчисляват, че т.нар. „достойна заплата“, която осигурява нормален стандарт на живот без лишения, трябва да бъде около 2000 евро.
Търсят се допълнителни доходи в услугите
Най-често хората намират спасение в сферата на услугите. Допълнителната заетост е концентрирана основно в:
- Ресторантьорството и хотелиерството;
- Пътническия транспорт и доставките;
- Почистването и поддръжката;
- Временната физическа работа.
Данните сочат, че 28% от анкетираните в момента са безработни и търсят основна заетост, докато 16% заявяват, че доходите им са достатъчни и не се интересуват от втора работа.
Тенденцията се задълбочава
Проучването, обхванало 690 респонденти, разкрива тревожна тенденция – част от хората вече търсят дори трети източник на доходи, тъй като и двете заплати не успяват да покрият „дупките“ в семейния бюджет. Основният мотив за 35-те процента, които обмислят втора работа, е именно финансовото неудовлетворение, макар част от тях да посочват и желание за професионална промяна.
Тази ситуация потвърждава опасенията на редица икономисти, че преходът към еврото в комбинация с глобалните инфлационни процеси създава сериозен натиск върху покупателната способност на населението в най-новите членове на еврозоната.
Дунав мост