Източноевропейските страни, включително България, имат категорично послание към Брюксел – Русия тества границите им и Европейският съюз трябва да започне да плаща за ответните мерки. Лидерите на осем държави от блока, граничещи с Русия или намиращи се близо до нея, ще използват срещата си на върха във финландската столица Хелзинки на 16 декември, за да настояват за специално финансиране за отбрана в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Те ще се аргументират с това, че сигурността на границите вече не може да се третира като национален разход, съобщава Politico, позовавайки се на трима европейски правителствени служители.
„Укрепването на източния фланг на Европа трябва да стане обща отговорност за Европа“, заяви в понеделник естонският премиер Кристен Михал.
Русия тества отбраната и всява паника
Тази първа по рода си среща на върха, организирана от финландския премиер Петери Орпо, подчертава нарастващото безпокойство сред източните страни на ЕС относно все по-наглите опити на Русия да тества отбранителните им системи и да предизвика паника сред населението им, пише брюкселското издание.
Примерите са многобройни – през последните месеци Русия изпрати изтребители в естонското въздушно пространство, а десетки дронове нахлуха дълбоко на полска и румънска територия. Съюзникът на диктатора Владимир Путин Беларус многократно блокира литовския въздушен трафик, като позволи на гигантски контрабандни балони да преминат границата. А миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров отправи скрита заплаха към Финландия да напусне НАТО.
„Русия е заплаха за Европа… далеч в бъдещето“, заяви Орпо пред финландския вестник Helsingin Sanomat в събота. „В ЕС винаги има конкуренция за ресурсите, но (финансирането на отбраната) не е нещо, което се отнема от някого“.
Във вторник ще се проведе срещата в Хелзинки, в която ще участват България, Финландия, Швеция, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Това е само три дни преди всички 27 евролидери от страните от ЕС да се съберат отново на решаваща среща на върха, на която ще се реши дали да се отблокират 210 милиарда евро замразени руски активи и да се дадат на Украйна под формата на заем: България и още 6 страни са против заем за Украйна с руските активи, но и това може да не спре ЕС.
Отворете трезорите
В центъра на дискусията във вторник ще бъде финансирането от ЕС. Страните на първа линия на руската заплаха искат блокът да „предложи нови финансови възможности за граничните страни и финансови инструменти, основани на солидарност“, казва един от правителствените служители пред Politico.
Като част от предложението си за бюджет за 2028-2034 г., Европейската комисия планира да увеличи разходите си за отбрана петкратно – до 131 милиарда евро. Страните от първата линия биха искали част от тези средства да бъдат предназначени за региона, като вероятно ще повторят това послание по време на срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък, смятат източниците на изданието.
Междувременно ЕС трябва да обмисли нови финансови инструменти, подобни на програмата на блока за заеми за оръжия на стойност 150 милиарда евро, наречена „Действия за сигурност за Европа“. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналата седмица, че е получила обаждания за създаване на „втори SAFE“, след като първият вариант на програмата вече беше запълнен: Европейската комисия обмисля втора схема за SAFE заеми за отбранителни проекти.
Страните от предната линия също искат да подкрепят с политическото си влияние два предстоящи проекта на ЕС за укрепване на защитата на блока срещу дронове и по-широката му отбрана, посочват източници. Лидерите на ЕС отказаха да одобрят официално инициативите „Eastern Flank Watch“ и „European Drone Defense Initiative“ на срещата на върха през октомври поради съпротивата на страни като Унгария, Франция и Германия. Тези държави считаха механизмите за превишаване на правомощията на Брюксел в областта на отбраната.
Различен регион, различно виждане
Парите няма да бъдат единственият спорeн въпрос в сянката на срещата във вторник. През последните седмици администрацията на американския президент Доналд Тръмп многократно критикуваше Европа, като републиканецът дори нарече лидерите на континента „слаби“. Страни като Германия и Дания отговориха на нарастващите предупреждения от страна на САЩ, като директно опровергаха последните критики и официално обявиха Вашингтон за „риск за сигурността“. Но този подход разгневи страните на първа линия, които са наясно, че това застрашава ангажимента на Вашингтон към колективната отбрана на НАТО, а те я считат за последна линия на защита срещу Москва.
Ако войната в Украйна приключи, Русия няма да иска да прави демобилизация, твърди висш дипломат от НАТО, като изтъква, че тези войски вероятно ще бъдат „преместени в нашата посока“. „Европа трябва да поеме своята отбрана“, но докато континентът не стане военно независим, „не трябва да говорим така“ за САЩ, посочва той и допълва: „Това е опасно и глупаво“.
Актуално