„Връзката им започва бурно. Близо 5 години те са заедно преди да решат да се оженят. Любовта му към нея е толкова силна, че той полудява от ревност, когато до нея припари друг мъж. Ревнува я дори от нейните почитатели, които поднасят цветя на актрисата след постановка. В една такава сцена на ярост той сграбчва всички букети и ги захвърля, оставяйки единствено своя. Писателят не може повече да понася голямото внимание, на което се радва неговата половинка. Той поставя ултиматум на Вела – да избере или своята кариера, или него. Т
я избира кариерата. В емоционален срив, той решава да сложи край на живота си пред Народния театър. Прострелва се в гърдите с пистолет, но за щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му, където остава до края на неговия живот, за да му напомня за безразсъдната му постъпка. Дни наред лежи в болницата, където е изправен на ръба между живота и смъртта.
След като се възстановява, неговата възлюбена го прибира в дома си и се грижи за него до пълното му оздравяване. За ужас на нейните почитатели, тя променя своя избор и решава да се откаже от кариерата си в театъра и киното. През 1931 година Вела сключва брак с Каралийчев. Тогава той е на 29 години, а тя на 37. Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. През всички тези години тя му оказва голяма подкрепа в творчеството. Преписва на пишеща машина, коригира и редактира написаното от него, превежда му от други езици приказки на народите, ходи по редакции и издателства да носи неговите текстове и да събира хонорарите му.
През годините на своя брак те имат 2 деца, но и двете умират. Особено съкрушен е Каралийчев след смъртта на дъщеричката си, която издъхва в ръцете му ненавършила две години. За да не мисли за сполетялото го нещастие, той започва да пише неуморно. Завършва започнатата още преди смъртта на дъщеричката му книга „Ането“, която и до ден днешен се преиздава. Той продължава да твори до смъртта си.
Писателят умира на 14 декември 1972 година в София. В своя творчески път Ангел Каралийчев написва повече от тридесет книги за деца и възрастни. През 1974 година той получава почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература и е вписан в почетната му книга. Днес много училища, улици и други здания носят името на талантливия писател“.
Поклон!