Политологът Огнян Минчев направи остър анализ на политическата обстановка в България и рисковете пред демократичния процес, след като поредното правителство падна. Според него, Николай Денков и много други политици не са в състояние да осъзнаят реалната динамика на процеса, чрез който президентът Румен Радев – и силите, които стоят зад него – планират да дойдат на власт.
Моделът „Отечествен фронт“ за пълно заграбване на властта
Минчев предупреждава, че голяма част от демократичните сили си представят, че Радев „ще чака и ще се подчинява на демократичните правила за политическо поведение“.
„В момента, в който блокът на Радев успее да се превърне във водеща политическа сила… в ход ще бъде приведен моделът „Отечествен фронт“: моделът, чрез който болшевиките и чингизидите като цяло заграбват цялата власт,“ твърди политологът.
Според него, демократичните сили се нуждаят от цялото възможно единство и ефективност, за да спрат проекта „Радев“ като проект за установяване на авторитарен режим в България.
Геополитическият фон благоприятства „Кремълския сценарий“
Огнян Минчев посочва, че международните предпоставки за осъществяването на този сценарий са „нарастващо благоприятни“. Той изтъква, че Москва постига целите си да види оттегляне на Америка отвъд океана, което се случва на фона на обявяването на „московската сатрапия за свой съюзник“ от Вашингтон и Европа – за свой съперник.
В контекста на Източна Европа, където в няколко столици вече управляват „пряко зависими от Кремъл (кандидат)кондукатори“, България е особено уязвима.
Разломът „Олигархия срещу Антикорупция“ разделя демократите
Ключов фактор, който според Минчев улеснява проекта „Радев“, е дълбокото разделение сред политическите сили, които иначе биха се противопоставили на кремълския сценарий.
Този разлом е очертан между „олигархична инфраструктура“ и „антикорупционна стратегия“ за инсталиране на нови елити. В резултат на това разделение, породило мощно обществено движение, падна поредното правителство в София.
Опасността в институционалния вакуум
Минчев предупреждава, че във вакуума на поредния институционален цикъл – включващ правителствена/парламентарна криза, служебен кабинет и поредни избори – „кукловодите на Радевия проект ще имат всички необходими ресурси от време, обществено недоволство и пряко ръководство от Центъра, за да реализират авторитарен преврат за превземане на цялата власт в България.“
Заключението на политолога е песимистично: „Ако на всички останали не им дойде ума в главата – и то навреме… Засега не виждам това да се случва…“