Честита Нова година, честити нови реалности. На медийния фронт нищо старо не е забравено, и нищо ново не е измислено, но не свъсем. Има малки модификации. Натискът придоби и някои модерни форми за цензурата, с отсъстващи гости и с политическо мълчание.
С тези думи Цветанка Ризова започна острия си коментар в „Лице в лице“.
Преди списъците бяха тайни, сега станаха явни. Всеки си съчинява герои, антигерои, включва ги в някаква редичка. Аз например попадам във всички формати. В списъка от 12-те журналисти, клатещи стабилността на държавата, в списъка за разкарване от ефира, в този на демокрацията и в този на статуквото. Да попаднеш в полезрението на алчните, арогантните влиятелни субекти, е травматично, няма да отрека. Но калната вода на диванните фейсбук тигри и на жълтите медии бухалки вони, продължи тя.
Добрата новина е, че ако нямаш зависимости, никога не се потапяш в калната вода, защото има разлика между това да имаш пристрастия и да имаш позиция. Едното е за домашно употреба, другото за обществена, а третото, ако журналист служи на други господари, освен на зрителите, си е отвратително. Затова нека всеки е толкова добър в работата си, колкото изисква от другите, каза още Ризова.
И още нещо. Тези дни чувам много разкази за миналото от хора, които искат да легитимират настоящето си, но нека в полумрака на спомените не се промъкват несъстояли се геройства и да не пишат сценарии за чужди спектакли. Да бъдеш свободен е личен избор, който избор се плаща лично, и е готов да понесе цената си. И всеки, който е готов на това, има моята подкрепа. Надявам се и вашата, защото най-доброто предстояло, завърши Цветанка Ризова.