В Брюксел се страхуват демократите да не бъдат пометени от автократите
Европа: Завой към Путин и срещу Тръмп!?
Настана време Европа пак да говори с низвергнатия от нея през последните години московски автократ Владимир Путин. Просто защото с него има вземане-даване другият голям според нея автократ на нашето време – президентът на САЩ Доналд Тръмп. А тъй като времето сега принадлежи на автократите, а не на демократите, по простата причина, че в днешните чутовни кризи историята предпочита първите, европейците вече се изкушават да си поприказват със силния човек в Кремъл. Преди всичко за да се противопоставят на господаря на Белия дом и да наложат Стария континент на масата на преговорите, при това не само за Украйна, подновявайки диалога с Москва.
Последното изречение е преразказ на заглавието на обширния анализ във вчерашния брой на влиятелния парижки всекидневник “Льо Фигаро” – “За да се противопоставят на Доналд Тръмп, европейците са изкушени да говорят отново с Владимир Путин”. Като според авторката на дописката Изабел Пасер, крак в посока Кремъл бил повлякъл президентът на Франция Еманюел Макрон, който през декември обяви на всеослушание, че “би било полезно да се говори отново с Путин”.
И в началото на февруари държавният глава на Хексагона е предприел кънкретни стъпки, изпращайки в Москва най-доверения си дипломатически съветник ЕУманюел Бон с цел да установи първите “технически контакти” с шерпата на руския президент – Юрий Ушаков. По заформеното край Сена течение се понесоха тези, които сметнаха, че то е насочвано от хода на историята – премиерката на Италия Джорджия Мелони, която вярва, че е “дошло времето да говорим с Москва”, както и германският канцлир Фридрих Мерц, който желае “да бъде намерен дългосрочен баланс в отношенията с Русия”.
Като лидери на трите най-мощни държави в ЕС имат много сериозни аргументи да гледат на изток с надежда и упование. Основният сред тях е необходимостта от повторно налагане на Европа в разговорите по руско-украинския проблем, след като тя бе изпреварена от Доналд Тръмп, подновил диалога с Кремъл веднага след завръщането си в Белия дом. Да не говорим за икономическите проекти, които екипите на двамата президенти обсъждат дискретно, включително възстановяването на Украйна срещу много пари, а примерно Берлин, Париж и Рим са изключени от подобни дискусии.
Освен това Украйна не е единствената тема, по която Германия и Франция, а напоследък донякъде и Италия, са маргинализирани от Доналд Тръмп – така е с Близкия изток, с Иран, с Гренландия и с Латинска Америка. А специално Франция като ядрена сила има още един повод за тревога покрай сближаването на Вашингтон с Москва – решението им да възобновят на най-високо равнище военния диалог след изтичането на договора за ядрено разоръжаване “New Start”, докато Хексагонът липсва в схемата.
Водени от старата максима, че ако не си на масата на преговорите, ти си в менюто, на европейците никак не им се иска да се окажат печената пуйка или мечешката лапа на скара върху трапезата на Путин и Тръмп. И отказват да оставят американския президент сам да маневрира и да игнорира Стария континент, когато става дума за неговите жизнени интереси и сигурност.
Защото оставайки встрани, където Доналд Тръмп я тласна, Европа сега може да бъде само корегираща променлива в едно бъдещо политическо уреждане на войната, тоест големият губещ. И с възобновяване на заявките за диалог, тя сякаш иска да каже на Путин, че американците няма да решават сами за отношеният є с Русия след войната в Украйна, тъй като тя, Европа, е неин съсед и трябва да съществуват заедно. “Тези, които искат да възобновят диалога с Путин, очакват също така войната да приключи през 2026 г. – пише Изабел Пасер в “Льо Фигаро” и подчертава: – Те вече не вярват във военна победа за Украйна и призовават за преговори, тъй като на украинците им липсват хора, за да си върнат предимството, а Тръмп иска да наложи мир на всяка цена.”
Разбира се, напъните за подновяване на диалога с Русия имат доста противници най-вече в Източна Европа. Те се страхуват подобна инициатива да не наруши изолацията на Путин и да му позволи да спечели време без да направи някакви отстъпки. Но такава позиция налива вода в мелницата на Доналд Тръмп, който много много не е заинтересован някой друг да му се меси в делата. И затова Макрон, който се заформя като говорител на групата на привържениците на диалога, в началото на седмицата се изказа в полза на “добре организирана европейска формула и без твърде много събеседници”.
Някои държави като например Италия, предлагат да се избере европейски пратеник за разговори с Москва и Джорджа Мелони пожела това да бъде предшественика є на премиерския пост и бивш евробанкер?1 – Марио Драги. Други пък предлагат формат “E3” – Франция, Германия и Обединеното кралство, или формат “Weimar” – Франция, Германия, Полша. Коментирайки тези мераци, “Льо Фигаро” е определено песимист: “Путин има интерес европейците да не са на масата на преговорите, а американците вероятно няма да ни искат там…”
Труд