Искам да обявя за общонационално издирване Даниел Митов, министър на вътрешните работи.
Не е забелязван от 5 дни насам, макар и преди това да не беше особено забележим.
Отличителни черти: няма.
Това написа в лаконичен вид политикът Иван Христанов по повод изненадващото отсъствие на вътрешния министър дни наред.
Според Христанов, държавното обвиняване и полицията са се оплели в “ две големи несъответствия “ единствено за 24 часа, което слага под въпрос способността им да потвърдят виновността на посочения за причинител, в случай че той беше жив.
Убиец или жертва?
Първото несъгласие, което Христанов маркира, е обвързвано с ролята на Ивайло Калушев в кървавата драма, лишила живота на общо шестима души.
“ До през вчерашния ден органите твърдяха, че Калушев е умъртвил тримата в хижата. Оказва се, че не е. А де? „, пита риторично политикът.
Въпросът идва на фона на първичните внушения, че Калушев е екзекуторът на тримата мъже, открити простреляни в хижата. След намирането на неговото тяло, дружно с това на 23-годишния Николай Златков и 15-годишно момче в кемпер край Околчица, главната версия претърпя промяна, само че фокусът върху виновността на Калушев остана.
“ Ако Калушев беше жив, щеше ли показаното през вчерашния ден от прокуратурата да потвърди виновност в съда за 5 убийства? „, пита Христанов и добавя подозрението, че “ тъй като Калушев е мъртъв, сходен сериозен взор не е необходим и могат да му зашият всевъзможни закононарушения „.
Парадоксът “ Секта в услуга на Министерство на вътрешните работи „
Още по-сериозен институционален конфликт Христанов открива в описанието на групата към Калушев. В рамките на едно денонощие обществото чу две взаимноизключващи се тези от върховете на властта.
От една страна, и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов разказа групата като “ хомо-секта “ с “ небогоугодна активност „. От друга страна, по време на брифинга на Министерство на вътрешните работи стана ясно, че същите тези хора са били в дейна връзка с органите на реда.
“ Вчера чухме ясно и изрично, че мъртвите са помагали на полицията, в това число при тежко закононарушение (убийство). Помагали са, реализирали са съдействие по доста посоки, само че са се самоубили поради неприятна работа с страната „, проучва Христанов, цитирайки полицията.
Това самопризнание на Министерство на вътрешните работи повдига тежки въпроси: Ако активността им е била “ небогоугодна “ и незаконна, за какво полицията е употребила услугите им?
Политикът приключва с апел за публичен напън, защото съгласно него единствено това може да накара властта да работи в интерес на хората, а не за “ зашиване “ на закононарушения на комфортни, към този момент мъртви обвинени.
Източник: dunavmost.com