Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц се конфронтираха заради бъдещето на основния закон на ЕС за климата – налагането на въглеродния данък и зелената сделка на Брюксел.
Вече въведената в ЕС схема за търговия с въглеродни емисии (ETS) изисква тежката промишленост, електроцентралите, авиокомпаниите и корабните компании да плащат цена — понастоящем около 80 евро — за всеки тон CO2, който отделят. Такса, предназначена да стимулира инвестициите в проекти за чисто производство, енергетика и транспорт. Този данък обаче се калкулира в крайната цена, която плаща всеки един потребител.
Германският канцлер се присъедини към индустрията в атаките срещу пазара на въглеродни емисии в ЕС, след като председателят на Комисията защити неговите „ясни ползи“, съобщи белгийската медия Politico.
Урсула фон дер Лайен застана в защита на пазара на въглеродни емисии на Европейския съюз, като игнорира оплакванията на европейската индустрия, че водещата политика на блока в областта на климата заплашва с фалити фабриките и работните места.
Председателят на Европейската комисия се сблъска с контранатиск от лидерите на Германия и Франция, които намекнаха, че високите цени на въглеродните емисии са проблем, и с допълнителните искания от индустрията за намаляване на разходите за въглеродни емисии.
В сряда, на среща в Антверпен, изпълнителните директори на европейски компании отправиха нови искания към европейските политици за облекчаване на регулациите, като излязоха с обща декларация с призив за „намаляване на разходите за енергия и въглеродни емисии“. Очаквано Фон дер Лайен отхвърли техните искания.
Германският канцлер Фридрих Мерц обаче предложи преосмислянето на схемата за търговия с емисии (ETS). „Тази система е внедрена, за да се намалят емисиите на CO2 и същевременно да се даде възможност на компаниите да преминат към производствени линии без CO2. Така че, ако това не е постижимо и ако това не е правилният инструмент, трябва да бъдем много отворени за преразглеждането му или поне за отлагането му“, каза той на фона на бурни аплодисменти от представители на индустрията в залата.
„Трябва да избягваме всичко, което застрашава конкурентоспособността на нашата индустрия. Напълно съм съгласен с всички, които казват, че трябва да направим повече по отношение на изменението на климата, но ако политиките са за сметка на нашите индустрии, за сметка на [работните места] в нашата индустрия, това е неприемливо. И това е причината, поради която съм съгласен с всички, които казват, че ако това не е правилният инструмент, трябва да говорим за това и трябва да го променим, ако не работи“, каза Мерц.
Френският президент Еманюел Макрон заяви: „Високите цени на енергията, съчетани с разходите за въглеродни емисии, ускоряват деиндустриализацията, а не декарбонизацията.“
“Vestas, най-голямата ветроенергийна компания в света, се отказва от целта си да постигне климатична неутралност през 2030 г. Щом компаниите, чиито бизнес модел е изграден изцяло върху подобни амбиции и политики, осъзнават колко невъзможна е подобна цел, то какво остава за конвенционалната икономика”, коментира икономистът Боян Рашев и добави:
„Целокупната европейска индустрия е излязла с декларация, в която изисква бърза и рязка промяна на европейските политики и регулации – най-вече сваляне на енергийните и въглеродни разходи и орязване на задушаващата бюрокрация. Тонът на декларацията вече не е политкоректен, а по-скоро издава отчаяние. Малко прилича на последен предсмъртен стон. В светлината на горното канцлерът на Германия най-сетне забеляза и сподели очевидното: Европа е в състояние на бърз икономически упадък, който сама си причини основно чрез безумни политики и регулации“.
Обективно