Европа трябва да оцелее. Западът е живял в опасната заблуда за „края на историята“. Масовата миграция дестабилизира обществата. Деиндустриализацията е била съзнателен политически избор. Глобалният ред не може да стои над жизнените интереси на нациите. Международните институции трябва да бъдат реформирани. САЩ не искат слаби съюзници, а силни и горди държави, способни сами да се защитават. Това бяха основните тези на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, изложени в речта му на 14 февруари на Мюнхенска конференция по сигурността, където той постави Европа в центъра на американската визия за бъдещето на трансатлантическия съюз. Рубио нарече опасна заблуда еуфорията след края на Студената война.
Според него Западът е повярвал, че конфликтите ще останат в миналото, че международното право ще гарантира стабилност, че светът е навлязъл в „края на историята“, че всяка нация ще стане либерална демокрация, че търговията ще замени националната принадлежност и че ще живеем в свят без граници, в който всеки ще бъде гражданин на света. Това, по думите му, е било глупава идея, игнорираща човешката природа и уроците на пет хилядолетия история.
Рубио заяви, че съдбата на Европа никога няма да бъде без значение за съдбата на Съединените щати. Националната сигурност не е просто въпрос на разходи за отбрана и разполагане на сили, а въпрос какво точно се защитава. Армиите не воюват за абстракции, а за народ, нация и начин на живот. Защитавана е велика цивилизация, която има всички основания да се гордее с историята си, да бъде уверена в бъдещето си и да бъде господар на собствената си икономическа и политическа съдба.
Той подчерта историческите и духовните връзки между Европа и Америка. Именно тук са се родили върховенството на закона, университетите и научната революция. Континентът е дал Моцарт и Бетовен, Данте и Шекспир, Микеланджело и Леонардо да Винчи, Бийтълс и Ролинг Стоунс. Сикстинската капела и катедралата в Кьолн свидетелстват за величието на миналото и за потенциала на бъдещето, ако Западът без извинения отстоява общото си наследство.
Рубио нарече опасна заблуда еуфорията след края на Студената война. Според него Западът е повярвал, че конфликтите ще останат в миналото, че международното право ще гарантира стабилност, че светът е навлязъл в „края на историята“, че всяка нация ще стане либерална демокрация, че търговията ще замени националната принадлежност и че ще живеем в свят без граници, в който всеки ще бъде гражданин на света. Това, по думите му, е било глупава идея, игнорираща човешката природа и уроците на пет хилядолетия история.
Той заяви, че САЩ и съюзниците им са си навредили, като са прехвърлили суверенитет към международни институции и са инвестирали в социални системи за сметка на способността си да се защитават. Деиндустриализацията не е била неизбежна, а съзнателен политически избор, лишил западните общества от богатство, производствен капацитет и независимост. Загубата на контрол върху веригите за доставки е направила икономиките зависими и уязвими.
Рубио призова за реиндустриализация, изграждане на западни вериги за доставки на критични минерали, развитие на космически технологии, изкуствен интелект, индустриална автоматизация и гъвкаво производство, както и за по-активно присъствие на пазарите на глобалния юг. Целта според него е изграждането на нов западен век.
Особено място в речта зае темата за масовата миграция. Тя не е периферен проблем, а криза, която трансформира и дестабилизира обществата в целия Запад. В стремежа към свят без граници вратите са били отворени за безпрецедентна миграционна вълна, която застрашава сплотеността на обществата и приемствеността на културата. Възстановяването на контрола върху националните граници и определянето кой и колко хора влизат в страните е фундаментален акт на суверенитет, а не израз на ксенофобия.
Държавният секретар подчерта, че САЩ не искат слаби съюзници. Америка има нужда от силни и горди партньори, способни сами да се защитават, така че никой противник да не посмее да изпита тяхната решимост. При президента Доналд Тръмп Вашингтон ще изисква сериозност и реципрочност, но това не е стремеж към разделение, а към възраждане на старото приятелство.
Рубио заяви, че т.нар. глобален ред не може да бъде поставян над жизненоважните интереси на народите. Международните институции не трябва да бъдат разрушавани, но трябва да бъдат реформирани. Организацията на обединените нации има потенциал, но не е успяла да реши войната в Газа, войната в Украйна, да ограничи ядрената програма в Техеран или да се справи с кризата във Венецуела. В тези случаи според него е било необходимо американско лидерство. САЩ са въвели нови санкции срещу Русия и са засилили натиска върху Индия за ограничаване на вноса на руски петрол. Проведени са технически разговори за Украйна, но остава неясно дали Москва ще се съгласи на примирие.
Той предупреди, че напрежението с Китай ще продължи да съществува и трябва да бъде управлявано, за да се избегне ескалация.
Речта беше възприета хладно от част от участниците. Според Financial Times германски дипломат е заявил, че това не е отговорът, който са очаквали. Друг европейски представител е определил изказването като в духа на MAGA без нови озарения. Политологът Пия Фурхоп от берлинския Фонд за наука и политика е коментирала, че речта е изглеждала учтива, но представлява опит Европа да бъде въвлечена в манталитета на MAGA.
В заключение Рубио заяви, че Америка чертае път към нов век на просперитет и отново иска да го извърви заедно с Европа, защото общата съдба на двата бряга на Атлантика остава неразделна.
Източници: ТАСС, dnes.dir.bg, mediapool.bg, segabg.com