Не е лесно да си син на учителка по математика, каквато е моята майка, но пък калява за цял живот. От дете си наясно, че ще ходиш на училище, въпреки че те боли глава, че няма да отсъстваш от семейна сбирка, защото искаш да идеш на кино, че няма да се скатаеш от почистването на стаята като излезеш с приятели. Мама ме направи войник от малък и затова хич не може разни курпулентни псевдо съперници да ме победят, още по-малко да ми вземат страха. Докато аз обикалях из страната за да разкривам изборни нарушения като министър, Пеевски си лежеше на меката мебел в кабинета на Тодор Живков и обядваше обилно. За да може после да използва златното биде на бившия Първи в същия този кабинет в бившия партиен дом. За който сам настояваше, вживял се в ролята на единствения български политик. Докато разбивах поредния канал за бежанци на границата, той си почиваше в луксозните хасиенди на Дубай с поредната жена, която не му е съпруга. И сега е същото, но още по-нагло. От хората на Пеевски са се скрили вдън земя на тези избори и никой не може да ги изкара от нея. Не ги интересуват предизборни дебати и срещи с избиратели. Затова и няма отговор на моята покана за дебат за бъдещето на Кърджали, който да се проведе на открито пред гражданите на града. Курпулентният водач на листата се бои като дявол от тамян от слънчева светлина, досег с обикновените хора, срещата очи в очи с опонент. Той може само да се крие и мишкува зад тролове в социалните мрежи и платени медии, които бълват очернящи материали за съперниците му.
Партията му така се е спекла от страх, че пуска по едно съобщение във Фейсбук и с това се изчерпва предизборната й кампания. Само че майка ми няма Фейсбук, нито нейните бивши колежки, сега пенсионерки. Те хич не се вълнуват какво е написал пиарът на партията, искат да видят кандидатите за депутати пред техния блок и в тяхната квартална градинка. Да му се оплачат, да го чуят как ще им помогне, ако щете-да го пипнат, за да видят, че е истински. Ама как да пратиш при пенсионерки доверените хора на Пеевски като оня мършляк Байрам Байрам. Той най-много да им раздере пазарските торби и да им скъса якетата. Друго не може да измисли, понеже мозъкът му е колкото на врабче. Той и шефът му са не само страхливи и без нито една идея за бъдещето, но и изключително надменни. Не смятат, че има какво да научат от обикновения избирател и пет пари не дават за мнението му. Пеевски предпочита много повече живота в Дубай, отколкото този в Кърджали и златното биде в партийния дом пред калния пазар на града. Но аз съм научен да се изправям пред всяко предизвикателство и да гледам опонента в очите, защото майка ми втълпи от дете, че всяко уравнение може да реши, стига да знаеш как. А Пеевски не само не знае, той просто не се интересува.